Той спря, когато Бош най-сетне успя да измъкне предмета от джоба си. Държеше го в извита нагоре ръка. В треперещия му юмрук беше здраво стисната черна топка номер осем. По-голямата част от нея бе потънала в кръв. Ървинг му я взе, като се наложи буквално да отдира пръстите му един по един.
— Ще ида да повикам някого — беше единственото, което каза.
После Бош остана сам в стаята в очакване някой да дойде, а демонът да си тръгне.
44
Заради сътресението зениците на Бош бяха неравно разширени и под тях се виждаха изпъкнали пурпурни кръвоизливи. Страдаше от ужасно главоболие и имаше доста висока температура. Като предпазна мярка лекарят от спешното отделение нареди да го приемат в болницата й да следят състоянието му, без да му позволяват да заспива до четири сутринта. Опита се да убие времето, като чете вестник и гледа забавните предавания по телевизията, но те само задълбочаваха болката му. Накрая той просто започна да зяпа стените, докато не дойде една сестра и му каза, че вече може да спи. После сестрите продължаваха да идват в стаята му и да го будят на всеки два часа. Проверяваха температурата, очите му и питаха как се чувства. Не му дадоха нищичко против главоболието. Казваха му пак да заспи. Ако беше сънувал отново койота или нещо друго през кратките интервали на съня, не си го спомняше.
Най-после, по пладне реши да стане. Отначало поза-литна, но равновесието му бързо се възстанови. Отиде в банята и се загледа в отражението си в огледалото. Избухна в смях при гледката, макар тя да не бе чак толкова смешна. Изглежда, просто бе готов да избухне в смях или в сълзи, или да направи и двете във всеки един момент.
На черепа му имаше малък избръснат кръг на мястото, където бяха Г-образните шевове. Болеше го, като докоснеше раната, но той се смя и на това. Успя да среши косата си с ръка напред, така че почти да скрие раната.
С очите нещата стояха по-зле. Зениците още бяха разширени неравномерно и набраздени с червени вени и сякаш показваха признаци на отявлен махмурлук след двуседмичен запой. Под тях имаше тъмнопурпурни триъгълници, които сочеха към ъглите на очите. Двойно кроше. А Бош не си спомняше да е изтърпял и едно.
Като се върна пак в стаята, забеляза, че Ървинг беше оставил куфарчето му до леглото. Наведе се, за да го вдигне, и едва не падна, като в последния момент се хвана за таблата, за да се закрепи. Легна отново в леглото, взе куфарчето в ръцете си и заразглежда съдържанието му. Не го вършеше с някаква определена цел, просто искаше да ангажира вниманието си с нещо.
Прелисти бележника си и откри, че му е трудно да се съсредоточи върху написаното. После прочете отново Коледната картичка отпреди пет години от Мередит Ролан, сега Катрин Реджистър. Осъзна, че трябва да й се обади, защото искаше да й каже какво се е случило, преди тя да прочете за него във вестниците или да го чуе по Новините. Откри номера й и го набра от телефонния апарат в стаята. Включи се телефонен секретар и той остави съобщение:
— Мередит, хм, Катрин… обажда се Хари Бош. Трябва да говоря с теб днес по някое време. Случиха се някои неща и си мисля, че… хм, ще се почувстваш по-добре, когато се чуем. Обади ми се.
Бош остави няколко телефонни номера, включително на мобифона си, номера в „Марк Твен“ и този на болничната стая, след което затвори.
Отвори напречния джоб на капака на куфарчето и извади снимката, дадена му от Монти Ким. Взря се продължително в лицето на майка си. Мисълта, която най-сетне си прокара път до съзнанието му, бе изразена във въпрос. След чутото от Конклин Бош не се съмняваше, че той я беше обичал. Обаче се питаше дали и тя действително бе отговаряла на чувствата му. Бош се сети за едно от посещенията й в Маккларън. Тя беше обещала да го измъкне оттам. По онова време юридическите процедури се движеха бавно и той знаеше, че тя не бе имала особена вяра в съдилищата. Когато му беше обещала, тя явно не бе мислила за закона, а за начини да го заобиколи, да го манипулира. И той вярваше, че тя би открила този начин, ако не й бяха отнели времето.
Гледайки снимката, проумя, че Конклин би могъл просто да бъде част от това обещание, част от манипулирането. Техните намерения да се оженят бяха начинът да се измъкне Хари от Маккларън. От неомъжена майка с досие за арести до съпруга на влиятелен човек. Конклин би могъл да успее да измъкне Хари, да възвърне правото на Марджори Лоу да отглежда сама сина си. Бош приемаше и вероятността любовта изобщо да не е била включена от нейна страна, а всичко да е било просто добра възможност за майка му. При всичките си посещения в Маккларън тя никога не бе споменала името на Конклин, нито какъвто и да било мъж. Ако действително е била влюбена, нямаше ли да го сподели първо с него?