— Дочуване, Джаз.
Бош остави слушалката във вилката и задържа очите си затворени за момент. Почувства претръпването след разочарование, което идва от разбити надежди, и се запита дали някога изобщо щеше да говори отново с нея. Анализирайки мислите си, осъзна колко си приличаха двамата. Така че страхът му не идваше от това, което тя беше извършила, каквито и да бяха подробностите. Страхуваше се, че действително може да й се обади, и така да се обвърже с човек, който имаше по-обременено съзнание и от неговото.
Отвори очи и се опита да изтика тези размишления на заден план. Обаче те се върнаха пак към нея. Проумя, че не можеше да се начуди на случайността, която ги беше събрала. Обява от вестник. Все едно гласеше: „Неомъжена бяла убийца търси запознанство със също такъв.“ Засмя се гръмогласно, макар изобщо да не беше смешно.
Включи телевизора, за да се разсее. Вървеше някакво предаване, в което бяха поканени жени, отмъкнали мъжете на най-добрите си приятелки. Най-добрите приятелки също бяха налице и всеки въпрос в крайна сметка се свеждаше до словесен женски бой. Бош намали звука и се загледа в предаването без звук за известно време, изучавайки гримасите на гневните женски лица.
След малко го спря и се обади в стаята на сестрите, за да пита какво става със закуската му. Сестрата, която вдигна, изглежда, не знаеше нищо за поръчана закуска по обедно време. Опита пак да се свърже с Мередит Роман, но затвори, когато отново се включи телефонният секретар.
Тъкмо когато Бош започваше да изпитва такъв глад, че бе готов да се обади и да поиска да върнат стека, най-сетне се появи сестра с друга табла в ръце. На тази имаше един банан, малка чаша портокалов сок, пластмасова купичка, в която имаше кутийка „Фростед Флейк“ и картонена опаковка с мляко. Благодари й и започна да яде направо от кутията. Останалите неща не го развълнуваха.
Вдигна телефонната слушалка, набра номератора на Паркър Сентър и поиска да го свържат с кабинета на зам.-началника Ървинг. Секретарката, която се обади накрая, му съобщи, че Ървинг е на заседание с шефа на полицията и не може да говори в момента. Бош остави телефонния си номер и името.
После набра номера на Кийша Ръсел в редакцията.
— Обажда се Бош.
— Бош, къде се губиш? Телефона ли си си изключил?
Бош бръкна в куфарчето си и извади слушалката. Провери батерията.
— Извинявай, изтощил се е.
— Страхотно. Голяма помощ, няма що! Двете най-големи имена от онази извадка, която ти дадох, умират снощи, а ти даже не ми завърташ една шайба. Нали сключихме сделка?
— Хей, нали в момента съм на телефона, забрави ли?
— Та какво имаш за мен?
— С какво разполагаш вече? Какво са казали по въпроса?
— Нищо съществено. Разчитах на теб, човече.
— Но какво съобщават те?
— Това, което ти казах, нищо. Съобщиха, че по двата смъртни случая се води разследване и че за момента помежду им няма явна връзка. Опитват се да го пробутат като голямо съвпадение.
— Ами другият тип? Открили ли са Вон?
— Кой е Вон?
Бош не можеше да проумее какво ставаше, защо нещата се потулваха. Съзнаваше, че би следвало да изчака, докато се свърже с Ървинг, но гневът вече се надигаше в гърлото му.
— Бош? Там ли си още? Кой друг тип?
— А за мен какво казват?
— За теб? Нищо не са казали.
— Името на другия тип е Джонатан Вон. Той също беше там. В имението на Мител снощи.
— Откъде знаеш?
— Защото и аз бях там.
— Бош, бил си на мястото?
Бош затвори очи, но мисълта му не можеше да прозре зад паравана, с който управлението бе забулило случая.
— Хари, нали се бяхме разбрали. Разкажи ми историята.
Той отбеляза, че тя за първи път беше използвала малкото му име. Продължи да мълчи, като се опитваше да проумее какво става и да претегли наум последствията от евентуален разговор с нея.
— Бош?
Пак както обикновено.
— Добре. Моливът ти в ръката ли е? Ще ти дам достатъчно, за да можеш да започнеш. Ще се наложи да се свържеш с Ървинг, за да получиш останалото.
— Звъня му непрекъснато. Той даже не приема обажданията ми.
— Ще го направи, щом разбере, че разполагаш с историята. Ще му се наложи.
Докато привърши с цялата история, Бош отново почувства умора и главата му запулсира болезнено. Беше готов да поспи пак, стига сънят да дойдеше. Искаше да забрави всичко и просто да спи.
— Невероятна история, Бош — изрече тя, когато свърши. — Съжалявам за майка ти.
— Благодаря.
— Ами Паундс?
— Какво за Паундс?
— Има ли някаква връзка? Ървинг държеше под контрол онова разследване. А сега прави същото с това.
— Ще трябва да попиташ него.
— Ако успея да го накарам да вдигне слушалката.