Бош седна отново. Тя го погледна, претегляйки мислено предложението му, после реши да говори:
— Те са тук, у мен.
Кармен Хинойъс се наведе и извади плика със снимките от едно от долните чекмеджета на бюрото си.
— Мисля, че трябва да си ги вземеш.
— Ървинг прибра папката със следствените документи кутията с веществените доказателства. Сега всичко освен тези снимки е при него.
— Думите ти звучат така, сякаш това не те радва особено или не му вярваш. Това е нещо ново.
— Не каза ли самата ти веднъж, че нямам доверие на никого?
— Защо не му вярваш?
— Не знам. Изгубих си заподозрения. Гордън Мител е чист и аз пак започвам от нулево положение. Просто си мислех за процентните вероятности…
— И?
— Ами не съм съвсем наясно с данните, но доста внушителен брой убийства са съобщавани от прекия им извършител. Нали се сещаш, съпругът, който се обажда ридаещ и казва, че жена му е изчезнала. Най-често се оказва, че изобщо не го бива като актьор. Той я убива и си мисли, че като се обади в полицията, това автоматично ще свали подозренията от него. Помисли си за братята Мендес. Единият от тях се обажда и започва да хленчи за мамчето и татенцето. Били мъртви. Накрая се оказа, че именно двамата братя са ги довършили с пушката. Преди няколко години имаше един случай горе на хълмовете. Изчезнало малко момиченце. На „Лоръл Каньон“. Пресата го разтръби, телевизията също. Та хората там сформираха групи за издирване и така нататък, и няколко дни по-късно един от издирващите, младеж, който живеел в съседство с момичето, откри тялото й под един пън до Лукаут Маунтин. Оказа се, че той е убиецът. Успях да го накарам да признае за петнадесет минути. През цялото време, докато траеше търсенето, чаках, за да видя кой ще я намери. Въпрос на процентна вероятност. Той беше заподозрян, преди още да знам кой точно ще бъде.
— Ървинг е открил тялото на майка ти.
— Да. И я е познавал. Каза ми го веднъж.
— Струва ми се доста изсилено.
— Да. Повечето хора навярно са смятали така и за Мител. Чак до мига, в който е трябвало да го измъкват от онзи горещ извор.
— Няма ли някаква друга възможна версия? Не е ли възможно двамата първоначални детективи по случая да са били прави в предположението си тогава, че извършителят действително е сексуален маниак, който е трудно да бъде проследен?
— Винаги съществуват други възможни версии.
— Обаче теб явно те привлича мисълта да откриеш някой човек с положение, представител на властта, когото да обвиниш. Може би случаят не е бил такъв. Може би това е просто симптом на желанието ти да обвиниш обществото за това, което се е случило с майка ти… за това, което е станало с теб впоследствие.
Бош поклати глава. Не искаше да чува подобни неща.
— Знаеш ли, всичките тези психодрънканици… Не знам… Не може ли просто да поговорим за снимките?
— Извинявай.
Тя сведе поглед към плика и се втренчи в него, като че ли можеше да види съдържанието през него.
— Беше ми много трудно да ги прегледам. Що се отнася до съдебната им стойност, в тях няма кой знае какво. Снимките показват едно, бих го нарекла, убийство — послание. Фактът, че оръжието, коланът, още е бил затегнат около шията й, подсказва, че убиецът е искал полицията да знае съвсем точно какво е направил, че е действал с умисъл, че е имал контрол над жертвата си. Освен това според мен и избраното място за оставяне на тялото също е показателно. Боклукчийската кофа не е била покрита с капак. Била е отворена. Това предполага, че поставянето на тялото там не е било за прикриване на трупа. Отгоре на всичко…
— Той е съобщавал, че тя е боклук.
— Точно така. Пак изявление. Ако просто е искал да се отърве от тялото, можел е да го захвърли където и да е в онази алея. Обаче той е избрал отворен контейнер. Подсъзнателно или не, е направил изявление за нея. А за да се направи изявление от такъв род за някой, човек би трябвало да го познава до известна степен. Да знае за нея. Да знае, че е била проститутка. Да е знаел достатъчно, за да я съди.
Бош отново се сети за Ървинг, но не каза нищо.
— Добре — отвърна вместо това, — а не би ли могло да е изявление за жените изобщо? Не би ли могъл да бъде някой шибан хахо, който, извинявай… някой откачен, който е мразел всички жени и е смятал, че са боклуци? Така не е било задължително да я е познавал. Може би просто някой, който е искал да убие проститутка, каквато и да е, без значение, за да направи изявление за тях.
— Да, това също е възможност, но и аз като теб отчитам проценти. Този тип шибан хахо, за когото говориш, който психодрънканиците случайно наричат социопат… е доста рядко срещан, по-рядко от онези, които се насочват към определени цели, определени жени.