Липсват каквито и да било улики, насочващи към убиеца, и засега следствието се прекратява. Следователите по случая потърсиха информация от Отдела за борба с порока за други подобни произшествия и вероятни извършители.“
Бош препрочете страницата, опитвайки се да схване същността й. Единственото важно сведение в нея бе, че Джони Фокс е бил все пак разпитан, независимо от липсата на запис. Подозренията били свалени от него. Но защо разпитът не е бил записан? Или ако са го напечатали, защо впоследствие са го отстранили от следствените материали по убийството? Ако последното му предположение е вярно, то кой и защо го е извадил от папката?
А как да си обясни странното премълчаване на Арно Конклин: името му фигурираше само в хронологичния опис. „Кой знае дали от папката не липсва и още нещо освен резюмето от разпита на Фокс“ — помисли Бош.
Стана и взе куфарчето от плота до кухненската врата. Не знаеше директния телефон на архива, но се свърза чрез централата. Едва на деветото позвъняване му отговори женски глас.
— Госпожица Бопре?
— На телефона.
— Здравейте. Обажда се Хари Бош. Днес взех от вас една папка.
— Да, доста стар случай.
— Заемната карта още ли е пред вас на гишето?
— В картотеката е. Изчакайте малко. — Върна се след няколко минути. — Кажете.
— Кой друг е изисквал папката преди мен?
— За какво ви е тази информация?
— Госпожице Бопре, от архива липсват страници. Искам да разбера кой ги е взел.
— Ами… вие сте отбелязан последен. Както ви споменах пре…
— Да, знам. Преди около пет години. А преди мен?
— Добре, момент, моля. Задръжте така да видя… Да, ето го. Според заемната карта това досие е ползвано само през 1972 година. Връщате ме доста далеч в миналото.
— Кой се е разписал тогава?
— Доста е нечетливо. Не мога… нещо като Джак… да, Джак Маккитрик.
— Джейк Маккитрик.
— Вероятно.
Не знаеше какво да мисли. Маккитрик бе ползвал папката десет години след убийството. Как да го разбира? Обърка се. Не знаеше какво точно бе очаквал, но със сигурност се бе надявал на нещо повече от едно нечетливо надраскано име отпреди двайсетина години.
— Благодаря ви много, госпожице Бопре.
— Ако действително липсват страници, трябва да докладвам на господин Агилар.
— Едва ли ще е нужно. Може и да греша. Не е възможно да липсва нещо, когато никой не е вземал папката след мен, нали?
Бош й благодари повторно и затвори с надеждата, че опитът да омаловажи обаждането си ще я убеди да не предприема нищо по случая. Отвори механично хладилника и вторачи невиждащ поглед в полупразните му рафтове, после го затвори и се върна на масата.
Последните страници от папката съдържаха процедурното повторно разглеждане на следствения материал с дата 3 ноември 1962 година. Обичайната практика на отдел „Убийства“ изискваше всички неразрешени случаи да бъдат преразглеждани повторно от друг екип детективи след една година. Те трябваше да подходят непредубедено и да потърсят евентуални пропуски на първия екип. Но в действителност процедурата се спазваше чисто формално. Детективите не обичаха да търсят грешки на колегите си, а и бяха прекалено натоварени, за да се ровичкат сериозно из зарязани случаи. Когато се случеше да им възложат „процедурата“, както наричаха тази дейност помежду си, те само изчитаха следствения материал, обаждаха се на двама-трима от свидетелите и отпращаха делото обратно в архива.
В този случай процедурното преразглеждане от новата двойка детективи, Робъртс и Джордан, повтаряше прилежно изводите на Ено и Маккитрик. След две страници повторение на доказателствата и записите на първата двойка следователи детективите по „процедурата“ стигаха до заключението, че липсват работни тези за придвижване на следствието, и смятаха, че няма възможност за евентуално решаване на случая. Толкова по процедурния въпрос.
Бош затвори папката. Знаеше, че след Робъртс и Джордан папката бе отпратена в архива като безнадежден случай. Там тя беше събирала прах, докато Маккитрик не я бе поискал по неизвестни причини през 1972 година. Бош записа името на Маккитрик под това на Конклин в бележника си. После прибави и имената на онези, с които смяташе да разговаря — ако бяха още между живите и ако ги открие.