Бош поклати глава и се взря през прозореца.
— Какво има?
— Просто е доста объркващо. Това е всичко. В следствените документи нямаше никакви следи да са проучвали сериозно хора от нейния кръг, съседи, нещо такова. Сега е невъзможно да се направи. Започвам да чувствам, че няма никаква надежда.
Сети се за Мередит Роман. Можеше да отиде при нея и да я разпита за познатите на майка си, за клиентите й, обаче не знаеше дали има право да събужда отново спомени за тази част от живота й.
— Не забравяй — каза Хинойъс, — че през 1961 би било невъзможно да бъде разкрит случай от такова естество. Те даже не са знаели откъде да започнат. Просто не се е случвало така често както днес.
— И днес е почти невъзможно да се разрешат.
Поседяха мълчаливо за известно време. Бош се замисли над възможността убиецът да е бил някой маниак от типа „Удряш и бягаш“. Сериен убиец, който отдавна е потънал в мрака на времето. Ако случаят беше такъв, то тогава неговото частно разследване бе завършило. С провал.
— Откри ли още нещо на снимките?
— Всъщност само това… не, чакай малко. Имаше още нещо. Но ти може би вече си го забелязал.
Тя взе плика и го отвори. Бръкна в него и започна да изважда една снимка.
— Не искам да ги гледам — припряно изрече Бош.
— Нея я няма на снимката. Всъщност това е облеклото й, подредено на една маса. Можеш ли да го погледнеш?
Тя се спря и задържа снимката наполовина извадена. Бош махна ръка, знак да му подаде фотографията.
— Вече видях дрехите.
— Тогава вероятно това ти е направило впечатление.
Тя плъзна снимката до ръба на бюрото и Бош се приведе напред, за да я разгледа. Беше цветна фотография, пожълтяла от времето, макар че бе стояла вътре в плика. Същите части от облеклото й, които бе намерил ъ кутията с веществените доказателства, бяха разположени на една маса, така че да образуват очертанията на тялото, както би ги подредила на леглото си жена, преди да се облече за излизане. На Бош му заприличаха на онези изрязани от хартия дрехи за книжни кукли. Даже коланът със сребърната тока във формата на морска мида беше там, но сложен между полата и блузата, а не при въображаемата шия.
— Така — рече Хинайъс, — това, което ми се видя странно, е коланът.
— Оръдието на престъплението.
— Да. Виж, токата е като голяма сребърна мида, а и по дължината му има малки сребристи миди. Доста бие на очи.
— Така е.
— Обаче копчетата на ризата са златни. Освен това снимките на тялото показват, че е била и със златни обици като капки и златна верижка на врата си, както и гривна.
— Така е, знам това. Имаше ги в кутията с доказателствата.
Бош не проумяваше накъде бие тя.
— Хари, това не е някакво общовалидно правило или нещо такова, затова се колебая дали да го правя на въпрос. Но хората… жените обикновено не смесват златно със сребърно. И ми се струва, че майка ти е била облечена официално и с вкус онази вечер. Обиците и бижутата й са подхождали на копчетата на блузата. Била е облечена стилно и дискретно. Опитвам се да кажа, че тя не би съчетала именно този колан с останалите неща. Той е много крещящ, освен това със сребърни орнаменти.
Бош премълча. Нещо бе започнало да си проправя път в съзнанието му и върхът му бе изключително остър.
— И накрая тези копчета на полата от бедрото нагоре. Този модел още се носи, аз самата даже имам нещо подобно. Най-функционалното в него е, че има стегната и висока талия и може да се носи със или без допълнителен колан. Няма гайки.
Бош се втренчи в снимката.
— Няма гайки.
— Точно така.
— Значи искаш да кажеш, че…
— Това може и да не е бил нейният колан. Може да е…
— Но той беше. Спомням си го. Коланът с мидите. Подарих й го за рождения й ден. Идентифицирах го за полицията, за Маккитрик, в деня, когато дойде да ми съобщи.
— Ами… значи това разбива на пух и прах всичко, което имах да казвам. Предполагам, че когато се е прибрала в апартамента си, убиецът вече е бил там и я е причаквал.
— Не, не е станало в нейния апартамент. Така и не са открили мястото на престъплението. Слушай, няма значение дали коланът е бил неин или не, какво имаше да ми кажеш?
— О, не знам, просто теоретично е възможно той да е собственост на друга жена, която всъщност да е мотивиращият фактор за убиеца. Нарича се трансферна агресия. Сега вече няма смисъл, след като ми каза това, но има случаи в подкрепа на подобни прояви. Мъж взима чорапогащите на бившата си приятелка и удушава другата жена с тях. В съзнанието си той смята, че удушава приятелката си. Нещо такова. Щях да предложа такъв вариант и в този случай с колана.