Обаче Бош вече не я слушаше. Беше се обърнал и се бе загледал през прозореца, без да вижда каквото и да било. В съзнанието му започнаха да се подреждат частите на пъзела. Сребърно и златно, колан с две разширени от носене дупки, две приятелки, близки като сестри. Един за двама, двама за един.
Но тогава едната е щяла да напусне съвместния им живот. Тя открила своя рицар на бял кон.
А другата е щяла да бъде изоставена.
— Хари, зле ли ти е?
Той погледна Хинойъс.
— Ти току-що го направи, мисля.
— Какво направих?
Той бръкна в куфарчето си и извади снимката от забавата с танци за Деня на свети Патрик отпреди повече от тридесет години. Знаеше, че предположението бе доста смело, обаче искаше да провери все пак. Този път не погледна майка си. Погледна Мередит Роман, застанала права зад седналия Джони Фокс, и за първи път видя, че тя носеше колана със сребърната тока във формата на морска мида. Тя го беше заела.
В този миг го осени прозрението. Тя беше помогнала на Хари да го избере за майка си. Беше го убедила да го вземе, и то не защото на майка му би й харесал, а защото бе допаднал на самата нея и тя е знаела, че ще може да го носи. Две приятелки, които споделят всичко.
Бош пъхна снимката обратно в куфарчето и го затвори. Изправи се.
— Трябва да тръгвам.
48
Бош приложи същата маневра, за да се промъкне отново в Паркър Сентър. На излизане от кабината на асансьора на четвъртия етаж буквално се сблъска с Хирш, който чакаше, за да слезе надолу. Сграбчи младия специалист за ръката и го задържа, докато не се затвориха вратите.
— Вкъщи ли се прибираш?
— Опитвах се.
— Нуждая се от още една услуга. Ще те черпя обяд, вечеря, ще ти купя каквото поискаш, само ми направи тази услуга. Много е важно и няма да отнеме време.
Хирш го погледна. Бош долови, че в момента на човека отсреща му се искаше никога да не се беше захващал с него.
— Какво гласеше онази поговорка? „Щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай.“ Какво ще кажеш?
— Никога не съм я чувал.
— Е, аз пък съм.
— Тази вечер имам среща с приятелката си и…
— Чудесно. Това няма да ни отнеме много време. Ще успееш да стигнеш навреме за вечерята си.
— Добре. Какво ти трябва?
— Хирш, ти си истински герой, знаеш ли?
Бош се съмняваше, че той изобщо има приятелка. Двамата се върнаха в лабораторията. Тя беше напълно празна, като се има предвид, че наближаваше пет, а и денят не бе от най-натоварените. Бош постави куфарчето си на едно от празните бюра и го отвори. Намери коледната картичка и я извади, като я държеше за ръбчето. Вдигна я, за да може Хирш да я огледа.
— Това дойде по пощата преди пет години. Мислиш ли, че ще успееш да свалиш отпечатък от нея? Отпечатък от изпращача? Мои също ще има, знам.
Челото на Хирш се набразди, докато изучаваше картичката. Долната му устна се издаде напред, докато размишляваше над предизвикателството.
— Единственото, което мога да направя, е да опитам. Отпечатъците върху хартия обикновено са доста стабилни. Мазнините остават за дълго време и понякога даже и след като са се изпарили, има оставена следа. Тя в плик ли е била?
— Да, в продължение на пет години. До миналата седмица.
— Това помага.
Хирш внимателно взе картичката от Бош и я занесе до лабораторната маса, където я отвори и я закрепи с щипки.
— Ще се пробвам от вътрешната страна. Там винаги е по-добре. По-малко вероятно е да си я пипал много вътре. А пишещият винаги пипа вътрешната страна. Ще има ли някакъв проблем, ако я посъсипя малко?
— Прави каквото трябва.
Хирш се взря в картичката с лупа, после леко продуха повърхността. Пресегна се към полицата над масата, където имаше наредени спрейове, и свали един, на който бе изписано „Нинхидрин“. Пръсна тънък слой върху картичката и след няколко минути тя започна да става морава по краищата. После избиха форми като цветя. Отпечатъци от пръсти.
— Този ще трябва да го подсиля още малко — промърмори той повече на себе си, отколкото на Бош.
Хирш вдигна очи и огледа редицата с химикали, докато не откри нужния. Спрей с надпис „Цинков хлорид“. Пръсна го върху картичката.
— Това би трябвало да предизвика буреносни облаци.
Отпечатъците се оцветиха в тъмнопурпурно като натежали от дъжд облаци. След което Хирш свали от полицата шише с етикет ФР, която Бош знаеше, че означава физически разтвор. След като обми картичката с ФР отпечатъците станаха сивочерни на цвят и по-отчетливо изразени. Хирш ги огледа под увеличителната лупа.
— Мисля, че този е доста добър. Няма да ни трябва лазер. Сега виж тези тук, Бош.
Хирш посочи един отпечатък, който, изглежда, бе оставен от палец вляво от подписа на Мередит Роман и две по-малки следи от пръсти над него.