— Тези наподобяват отпечатъци, оставени от човек, който е придържал картичката, докато я е надписвал. Има ли вероятност ти да си я държал по този начин?
Хирш задържа своята длан в същата позиция малко над картичката, за да му покаже какво има предвид. Бош поклати глава.
— Единственото, което съм правил, е да я разгърна, за да я прочета. Мисля, че именно тези са ни необходими.
— Добре. А сега какво?
Бош отиде до куфарчето си и извади картата с отпечатъци, която Хирш му беше върнал по-рано същия ден. Откри тези, които бяха свалени от сребърната тока на колана.
— Ето — каза, — сравни ги с онези, които имаш на коледната картичка.
— Дадено.
Хирш издърпа лупата и осветения екран пред себе си и още веднъж подхвана следенето на топката през мрежата на тенис-мача, докато сверяваше отпечатъците.
Бош се опита да си представи какво се беше случило. Марджори Лоу отива в Лас Вегас, за да се омъжи за Арно Конклин. Самата мисъл за това навярно й се е струвала абсурдно вълшебство. Трябва да иде до жилището си, за да си събере багажа. Планът бил да пътуват през нощта. Ако Арно е имал намерение да доведе кум, то може би Марджори е трябвало да вземе кума. Може би се качва горе, за да покани Мередит. Или за да си вземе заетия колан, подарък от сина й. Или просто за да се сбогува.
Но нещо се случва, когато се качва горе. И през най-щастливата вечер от живота й Мередит я убива.
Бош се сети за докладите, които бе прочел от папката с документите. Мередит е казала на Ено и Маккитрик, че срещата на Марджори вечерта преди убийството й е била уговорена от Джони Фокс. Самата тя не е могла да отиде, защото същият Фокс, според думите й, я е бил предната вечер и видът й не е бил подходящ. Двамата следователи бяха отбелязали в доклада си, че тя е имала синини и устната й е била разцепена.
Защо не са го видели още тогава, запита се Бош. Мередит бе получила тези наранявания, докато е убивала Марджори. Петното кръв върху блузата на Марджори бе дошло от Мередит.
Обаче Бош знаеше защо не го бяха видели. Съзнаваше, че полицаите изобщо не са се замисляли в тази посока, защото тя е била жена. И защото Фокс е подкрепил историята, разказана от нея. Той е признал, че я е бил.
Сега вече Бош виждаше, както смяташе, цялата истина. Мередит убива Марджори, часове по-късно се обажда на Джони Фокс, който играе карти, и му съобщава. Моли го да й помогне да се отърве от тялото и да скрие участието си.
Фокс навярно се съгласява охотно, дотолкова, че даже признава да й е нанесъл побой, защото е имал поглед върху цялата картина. Смъртта на Марджори го е лишила от източник на средства, но тя е била и лост за натиск върху Мител и Конклин. Оставянето на случая открит даже е било още по-добре за него. Така той винаги е щял да бъде заплаха за тях. Във всеки един момент е можел да отиде в полицията и да натопи Конклин за извършител.
Обаче Фокс така и не е осъзнавал, че и самият Мител е не по-малко коварен и покварен от него. Научил го е година по-късно на булевард „Ла Бреа“.
Мотивите на Фокс бяха ясни. Бош още не беше съвсем сигурен относно тези на Мередит. Дали тя би могла да го извърши поради причините, които Бош бе приел в съзнанието си? Дали зарязването от страна на приятелката й би могло да причини пристъп на убийствена ярост? Доби усещането, че все още не бе обхванал всичко. Все още не знаеше цялата истина. Последната тайна бе у Меридит Роман и щеше да се наложи да отиде при нея, за да я научи.
Една странна мисъл си проправи път през десетките въпроси в главата на Бош. Времето на настъпване на смъртта на Марджори Лоу бе определено за полунощ. Фокс бе получил обаждането си и бе напуснал играта грубо пресметнато след около четири часа. Сега вече Бош предполагаше, че мястото на престъплението е бил апартаментът на Мередит. И затова се питаше какво бе правила тя на онова място в продължение на четири часа заедно с мъртвото тяло на най-добрата си приятелка?
— Детектив?
Бош се извърна от мислите си и погледна Хирш, който седеше зад работната маса и кимаше с глава.
— Получи ли нещо?
— Бинго.
Бош само кимна.
Това потвърждаваше нещо много по-голямо от съвпадението на два отпечатъка. Съзнаваше, че то бе потвърждение как всички неща, които бе приемал за истини в живота си, биха могли да се окажат също толкова фалшиви, колкото Мередит Роман.
49
Небето беше с цвят на нинхидринов цъфтеж по бяла хартия. Беше безоблачно и започваше да се насища с пурпурно с остаряването на деня. Бош се сети за залезите, за които бе разказвал на Джаз, и осъзна, че дори и това беше лъжа. Всичко беше лъжа. Спря мустанга пред къщата на Катрин Реджистър. Ето поредната лъжа. Жената, която живееше тук, бе Мередит Роман. Смяната на името не бе променила нищо от това, което беше извършила, не бе я променило от виновен в невинен човек.