Отиде в кухнята и вдига слушалката на телефона, като използваше салфетка, за да я държи. Сложи я отстрани на плота и набра 911. Като тръгна към вратата, чу едва доловимия глас на телефонистката от участъка на Санта Моника, която питаше кой се обажда и какъв е проблемът.
Остави вратата незаключена и избърса външната дръжка със салфетката, след като излезе на верандата. Зад гърба му прозвуча глас:
— Тя пише хубави писма, нали?
Бош се обърна. Вон седеше на тръстиковото канапе на верандата. Държеше друг пистолет калибър 22 в ръка. Приличаше пак на „Берета“. Във външния му вид се долавяше единствено умора. Нямаше нито насинените очи, нито шевовете на Бош.
— Вон.
Бош не можеше да измисли какво друго да каже. Не можеше да проумее как беше открит от него. Нима Вон бе толкова дързък, че се беше навъртал около Паркър Сентър и го беше проследил от там до тук? Бош хвърли поглед навън към улицата, като се питаше колко време щеше да й е необходимо на телефонистката, за да изпрати служебна кола на адреса, който щеше да отбележи компютърът като източник на обаждането. Макар Бош да не беше казал нищо в слушалката, той знаеше, че всеки път пращат кола, за да провери на място. Бе искал да открият тялото на Мередит. Ако не побързаха, вероятно щяха да намерят и неговото. Трябваше да отвлече вниманието на Вон за колкото се може по-дълго време.
— Даа, хубаво писмо — изричаше мъжът с пистолета. — Обаче е пропуснала да напише нещо, не мислиш ли?
— Какво е пропуснала?
Вон, изглежда, не го чу.
— Странно — продължи той, — знаех, че майка ти има хлапе. Обаче никога не съм те срещал, даже не съм те виждал. Тя те държеше настрана от мен. Не бях достоен, предполагам.
Бош продължи да го гледа втренчено, докато нещата заставаха по местата си в съзнанието му.
— Джони Фокс.
— От плът и кръв.
— Не разбирам. Мител…
— Мител ме е очистил? Не, не съвсем. Аз сам се очистих, ако мога така да се изразя. Четох историята, която с твоите хора сте пуснали днес във вестниците. Обаче не сте схванали нещата вярно. Поне в по-голямата им част.
Бош кимна. Сега вече и той го знаеше.
— Мередит уби майка ти, хлапе. Съжалявам. Аз просто й помогнах да се оправи с нещата след това.
— И си си послужил със смъртта й, за да се добереш до Конклин.
На Бош не му беше необходимо потвърждение от Фокс. Той просто се опитваше да печели време.
— Аха, такъв беше планът, да се добера до Конклин. И както се оказа, той сработи отлично. Измъкна ме от калта. Обаче доста скоро схванах, че истинската власт всъщност е в ръцете на Мител. Сигурен бях. Ако трябваше да избирам между двамата, именно Мител щеше да издържи по-дълго. Така че заложих на него, така да се каже. На него му трябваше по-здрава хватка около златното момче. Искаше да има допълнителен коз в ръкава си. Така че аз му помогнах.
— Като си се убил? Не разбирам.
— Мител ми каза, че върховната власт, която би могъл да имаш над някого, е в това, което те не знаят, че притежаваш, докато не му дойде времето да го покажеш, разбираш ли, Бош, всъщност Мител до края подозираше, че именно Конклин бе убил майка ти.
Бош кимна. Разбираше накъде клоняха нещата.
— А ти никога не си казал на Мител, че не Конклин го е извършил.
— Точно така. Никога не му казах за Мередит. Та като си наясно с това, постарай се да видиш нещата от неговия ъгъл. Мител смяташе, че ако Конклин е извършителят и повярва, че аз съм мъртъв, той ще си помисли, че се е отървал завинаги. Виждаш ли, аз бях единствената нишка, водеща към него, тази, която би могла да върже примка на шията му. Мител искаше той да си мисли, че е чист. Искаше го, защото му трябваше един спокоен и самоуверен Конклин. Не желаеше той да изгуби своя хъс, амбицията си. Конклин се беше запътил надалеч и Мител не искаше той да изпитва дори и мигновено колебание. Но освен това искаше да си има и резервен коз, който да може да извади в случай, че Конклин се опиташе да се отклони. Това бях аз. Аз бях скритият коз. Затова двамата с Мител организирахме нашето пътно произшествие. Но стана така, че на Мител никога не му се наложи да изиграе този коз с Конклин. Конклин даде на Мител доста добри години след това. Като дойде времето на неговото оттегляне от онези избори, Мител вече разполагаше с голямо разнообразие. Имаше си конгресмен, сенатор, четвърт от градските големци също бяха негови клиенти. Може да се каже, че дотогава той вече се бе изкачил по гърба на Конклин до по-висока територия. Арно вече не му беше необходим.