Бош кимна отново и се замисли над схемата. През всичките тези години Конклин бе вярвал, че Мител я е убил, а Мител е бил убеден, че Конклин го е извършил. А не е бил нито един от двамата.
— И кой беше прегазеният човек?
— О, просто никой. Няма значение. Беше един вид доброволец. Подбрах го на „Мишън Стрийт“. Той си мислеше, че раздава брошури за Конклин. Пъхнах моята карта на дъното на чантата, която му връчих. Той така и не разбра какво го е ударило, нито пък защо.
— Как успя да се отървеш? — попита Бош, макар да смяташе, че може да се досети за отговора на този въпрос.
— Мител и Ено бяха насреща. Направихме го така, че да стане точно когато той беше наред за повикване. Той се погрижи за всичко, а Мител после се погрижи за него.
Бош виждаше, че освен това и самият Фокс бе получил известна власт над Мител. И оттогава насетне той непрекъснато бе до него. Малко пластична хирургия, по-лъскави дрехи и ето ти Джонатан Бон, помощникът на стратега шаман и вундеркинд.
— И откъде разбра, че ще се появя тук?
— През всичките тези години винаги съм я държал под око. Знаех, че тя е тук. Сама. След малкото ни посбиване онази вечер на хълма дойдох тук, за да се скрия, да поспя. Ама глава ме цепеше… с какво ме халоса, по дяволите?
— Топка осмица.
— Да, трябваше да се сетя, като пъхнах там. Както и да е, намерих я така в леглото. Прочетох бележката и схванах кой си. Предположих, че ще се върнеш. Особено след като остави онова съобщение на секретаря вчера.
— Бил си тук през цялото това време с…
— Човек свиква. Усилих климатика докрай, затворих вратата. Човек свиква.
Бош се помъчи да си го представи. Понякога и той си мислеше, че вече е свикнал с миризмата, но не беше така.
— Какво е оставила ненаписано в бележката, Фокс?
— Онази част, че самата тя искаше Конклин за себе си. Виждаш ли, първо пробвах с нея за Конклин. Но не се получи. После го срещнах с Марджори и… бум, фойерверки. Обаче никой не очакваше, че нещата ще стигнат чак до женитба. Най-малкото Мередит, На белия кон на рицаря има място само за един ездач. Мередит не можа да го понесе. Сигурно як женски бой е паднал.
Бош не каза нищо. Ала истината го попари през лицето като слънчево изгаряне. Към това се беше свело всичко — женски бой между две курви.
— Да вървим в колата ти — каза Фокс.
— Защо?
— Сега трябва да идем у вас.
— За какво?
Фокс така и не успя да му отговори. В мига, когато Вош зададе въпроса си, пред къщата спря полицейска патрулна кола от участъка на Санта Моника. Двама полицаи започнаха да се измъкват от нея.
— Кротко, Бош! — тихо промълви Фокс. — Кротувай, ако искаш да поживееш още малко.
Бош видя как Фокс насочи дулото на пистолета си към приближаващите полицаи. Те не можеха да го видят, защото перилата на верандата бяха обрасли с гъст бръшлян. Единият от тях заговори:
— Някой тук да е звънял на девет…
Бош направи две крачки и се метна през перилата върху моравата. Междувременно изкрещя:
— Той е въоръжен! Въоръжен е!
Докато падаше на земята, Бош чу как Фокс се затича по дървената веранда. Предположи, че се опитва да стигне до вратата. Тогава се чу първият изстрел. Беше убеден, че дойде иззад гърба му, от страната на Фокс. След което двамата полицаи загърмяха като на зарята за Четвърти юли. Бош не можа да изброи всички изстрели. Продължаваше да лежи неподвижно на тревата с разперени широко и вдигнати над главата ръце, като се надяваш да не пуснат и някой в негова посока.
Всичко свърши за не повече от осем секунди. Щом екотът заглъхна и отново се възцари тишина, Бош пак извика:
— Не съм въоръжен! Аз съм полицай! Не съм заплаха за вас! Аз съм невъоръжен полицай!
Усети допира на горещо дуло отстрани на врата си.
— Къде ти е служебната карта?
— Във вътрешния джоб.
В следващия миг се сети, че все още не беше у него. Ръцете на полицая го сграбчиха за раменете.
— Ще те обърна.
— Един момент. Тя не е у мен.
— Това пък какво е? Обърни се.
Бош се подчини.
— Служебната не е в мен. Обаче имам други документи. В левия вътрешен джоб.
Ченгето започна да опипва сакото му. Бош се разтревожи.
— Няма да направя нищо нередно.
— Стой си кротко.
Полицаят извади портфейла на Бош и се вгледа в шофьорската му книжка през прозорчето на отделението за нея.
— Кво имаме там, Джими? — извика другото ченге. Бош не можеше да го види. — Редовен ли е?
— Казва, че е полицай. Няма значка. Тук е шофьорската книжка.
След което пак се наведе и го опипа за оръжие.
— Чист съм.
— Добре, обърни се пак.
Бош се подчини и върху китките зад гърба му изщракаха белезници. После чу как мъжът зад гърба му повика, линейка и подкрепления по радиостанцията.