— Добре, ставай.
Бош направи, както му наредиха. За първи път успя да види верандата. Другото ченге стоеше с насочен към сгърченото тяло на Фокс пистолет. Бош бе заведен по стъпалата към верандата. Видя, че Фокс беше още жив. Гърдите му се вдигаха и отпускаха тежко, имаше рани и по двата си крака и в областта на корема и, изглежда, един куршум бе преминал през двете му бузи. Челюстта му висеше отпусната. Обаче очите му изглеждаха даже още по-зейнали, докато се вглеждаше в приближаващата към него смърт.
— Знаех си, че ще откриеш огън, мамицата ти — му каза Бош. — Сега най-сетне умри.
— Млъквай — заповяда този с името Джими. — На секундата.
Другото ченге го дръпна настрани от предната врата. На улицата Бош видя как съседите започнаха да се трупат на малки групички по околните веранди. Нищо не сближава хората така, както изстрели в покрайнините, помисли си Бош. Миризмата на изгорял барут действа по-безотказно и от аромат на барбекю.
Младият полицай приближи лице на сантиметри от неговото. Хари успя да види, че на табелката на униформата бе изписано „Д. Спаркс“.
— Хубаво, кво, по дяволите, правиш ти тук? Ако си ченге, кажи какво става.
— Вие двамата сте герои, това става.
— Кажи си историята, човече. Нямаме време за празни приказки.
Бош вече дочуваше приближаващия вой на сирените.
— Името ми е Бош. Работя в ПУЛА. Този тип, когото застреляхте, е заподозрян в убийството на Арно Конклин, бившият областен прокурор на нашия район, също така и на лейтенант Харви Паундс от ПУЛА. Няма как да не сте чували за тези два случая.
— Джим, чу ли това? — Полицаят се обърна пак към Бош. — Къде ти е значката?
— Открадната. Мога да ви дам номер, на който да звъннете. Заместник-началник Ървинг. Той ще ви каже за мен.
— Няма значение. Той какво правеше тук?
Полицаят посочи Фокс.
— Каза ми, че се е криел. По-рано днес получих обаждане да дойда на този адрес и той ме причакваше. Нали разбираш, аз можех да го идентифицирам. Трябваше да ме очисти.
Ченгето се взря във Фокс, като се чудеше дали трябва да повярва на такава невероятна история.
— Дойдохте точно навреме — каза Бош. — Той щеше да ме убие.
Д. Спаркс кимна. Звученето на историята започваше да му допада. В следващия момент челото му се набразди угрижено.
— Кой набра 911?
— Аз — отвърна Бош. — Дойдох тук, намерих вратата отворена и влязох вътре. Тъкмо набирах 911, когато той ме нападна. Пуснах телефона, защото бях сигурен, че ще дойдете.
— Защо си се обаждал на 911, след като той още не те е бил нападнал?
— Заради това, което се намира в задната спалня.
— Какво е то?
— В леглото има една жена. Изглежда, е мъртва от около седмица.
— Коя е тя?
Бош се взря в лицето на младия полицай.
— Нямам представа.
50
— Защо не разкри, че тя е убийцата на майка ти? Защо излъга?
— Не знам. Още не съм го обмислил. Просто нещо в това, което ми беше написала, и това, което накрая направи със себе си… Не знам, просто почувствах, че това е достатъчно. Просто исках всичко да свърши.
Кармен Хинойъс кимна, сякаш го разбираше, но Бош не беше убеден, че самият той се разбира.
— Мисля, че това е добро решение, Хари.
— Така ли? Едва ли някой друг ще го одобри.
— Нямам предвид на процедурно или юридическо ниво. Говоря в човешки план. Мисля, че си постъпил правилно. За самия себе си.
— Може би…
— От това стана ли ти по-добре?
— Всъщност не… Ти имаше право, знаеш ли.
— Така ли? За какво?
— За това, което ми каза за моето разкритие кой го е извършил. Ти ме предупреди. Каза, че то може да причини повече злини, отколкото добро. Е, това наистина се оказа прозрение… Ама че мисия си избрах, а?
— Съжалявам, че се оказах права. Обаче, както ти казах предния път, смъртта на онези двама…
— Вече не говоря за тях. Говоря ти за нещо друго. Виждаш ли, сега вече знам, че майка ми се е опитвала да ме измъкне от онова място, в което бях. Както ми беше обещала там, през оградата, през онзи ден, за който ти разказах. Според мен независимо дали е обичала Конклин или не, главната й мисъл е била за мен. Тя е трябвало да ме измъкне и той е бил начинът. Така че в крайна сметка именно заради мен е била убита.
— О, моля те, недей да мислиш по този начин, Хари. Това е нелепо.
Бош знаеше, че гневът, който долавя в тона й, бе неподправен.
— Ако смяташ да поемеш по този път на логиката-продължи тя, — можеш да стигнеш до каквато и да било причина за смъртта й, можеш даже да твърдиш, че самото ти раждане е задвижило нещата в тази посока. Не разбираш ли колко глупаво е това?