Облегна се назад и едва сега осъзна, че музиката отдавна бе спряла. Погледна часовника си: два и половина. Пред него се проточваха дълги следобедни часове — с какво да ги запълни?
Влезе в спалнята, отвори вратата на гардероба и свали от горната полица кутията от обувки с кореспонденцията, която бе пожелал да съхрани — там имаше дори някои неща от виетнамската война. Рядко отваряше кутията, но паметта му отчетливо пазеше подробен списък на съдържанието и всяка една дреболийка бе запазена поради точно определена причина.
Най-отгоре се бяха кротнали последните придобивки — на първо място пощенската картичка на Силвия от Венеция: репродукция на „Благословените и прокълнатите“, картина от Йероним Бош3. Представляваше ангел, въздигащ се през тунел с един от благословените към божествената светлина на небесния рай. Последна вест от Силвия. Прочете написаното на обратната страна.
Хари, реших, че ще харесаш творбата на прочутия си съименник. Видях я в Двореца на дожите — прекрасна е. Влюбена съм във Венеция. Иска ми се да остана тук завинаги! С.
„Но не си влюбена в мен“ — помисли Бош, остави картичката настрани и зарови из кутията. Повече нищо не отвлече вниманието му и по някое време откри това, което търсеше.
6
Пътува дълго до Санта Моника. Магистрала 10 бе още в ремонт и му се наложи доста да обикаля. Стигна до парк „Сънсет“ след три часа следобед. Къщата се намираше на улица „Пиър“ — дървена постройка, кацнала върху малко възвишение. Опасваше я веранда, по чиито перила се виеше декоративно растение с едри червени цветове. Свери адреса върху пощенската кутия с този върху плика със старата коледна картичка. Спря до тротоара и пак погледна картичката. Получил я беше преди пет години чрез полицейското управление. До този момент не бе отговорил.
Още щом излезе от колата, долови характерния мирис на море — от западните прозорци на къщата вероятно се виждаше поне част от океана. Тук беше по-хладно и Бош взе якето си от задната седалка. Облече го, докато вървеше към бялата входна врата.
Незабавно я отвори слаба жена с ярконачервени устни, прехвърлила шейсетте. Косата й бе тъмна, но вече се виждаха сивите й корени: време бе за ново боядисване. Бялата копринена блуза с бледосини морски кончета бе пусната свободно върху тъмносин панталон. Посрещна го с широка усмивка и Бош веднага я позна, но долови, че за нея остана случаен непознат, кой знае защо потропал на вратата й. Нищо чудно — не го бе виждала почти трийсет и пет години. Усмихна се добронамерено.
— Мередит Роман?
Усмивката й се стопи мигновено.
— Не се казвам така — отвърна тя рязко. — Сбъркали сте адреса.
Отстъпи, за да затвори вратата, но Бош я подпря с длан. Опита се да си придаде безобиден вид, но забеляза проблясък на паника в погледа й.
— Аз съм Хари Бош — представи се бързо той. Жената застина на място, взирайки се напрегнато в него. Паниката изчезна, нахлулите спомени насълзиха очите и радостна усмивка озари лицето й.
— Хари? Малкият Хари? — Той кимна. — О, скъпи, заповядай, влез. — Жената го притисна в прегръдките си и прошепна: — Толкова се радвам! Да те видя след… Я да те огледам…
Тя го побутна назад, разтворила широко ръце, сякаш преценяваше наведнъж всички картини в изложбена зала. Очите й заискриха и в душата едновременно запя и заплака радост и тъга. Не биваше да отлага толкова време. Трябваше да дойде по-рано просто заради нея самата, а не заради причините, които го водеха тук сега.
— Заповядай, Хари, скъпи… Влез.
Бош прекрачи прага на всекидневната: под от червени, дъбови дъски, бели и чисти стени, мебели от бял бамбук. Стаята сякаш излъчваше сияйна светлина и Бош искрено съжали, че появата му тук ще хвърли тъмна сянка върху бялото й спокойствие.
— Вече не се казваш Мередит, така ли?
— Отдавна не съм Мередит.
— Как да те наричам тогава?
— Катрин. Катрин Реджистър — с ударение на първата сричка, както изтъкваше навремето съпругът ми, един много праволинеен човек. Разреши си само две отклонения от правия път: женитбата за мен и удоволствието от някоя и друга безобидна ругатня от време на време.
— Навремето ли?
— По дяволите, Хари, седни. Да, навремето… Почина преди пет години, след Деня на благодарността4.
Бош се отпусна на дивана, а тя седна на фотьойла срещу него от другата страна на ниската стъклена масичка.
— Извинявай.
4
Официален празник в САЩ, четвъртият четвъртък от ноември, ден, прошка и благотворителност. — Б. пр.