— Майка ми е имала истинска приятелка.
— Надявам се…
7
Влезе в колата и веднага извади бележника със списъка:
КОНКЛИН
МАККИТРИК И ЕНО
МЕРЕДИТ РОМАН
ДЖОНИ ФОКС
Зачерта името на Мередит Роман и се вгледа в оставащите три имена. Нямаше да говори с тях според реда на записване. Трябваше да събере повече информация, преди да се доближи до Конклин или дори до Маккитрик и Ено.
Извади бележника от вътрешния си джоб, а мобифона — от куфарчето. Набра номера на „Регистрация на моторни превозни средства“, правен отдел на Сакраменто, и се представи на служителя там като лейтенант Харви Паундс. Даде серийния номер на Паундс и поиска справка за шофьорската книжка на Джони Фокс. Добави и датата на раждане. Докато я диктуваше, прецени, че в момента Фокс бе на шестдесет и една години…
Зачака отговора със злорада усмивка: само след около месец Паундс ще трябва да дава някои неприятни обяснения. Полицейското управление отскоро беше ограничило използването на сведения от документацията на МПС в резултат на критична статия в „Дейли нюз“. Тя обвиняваше ченгетата в честа злоупотреба — вършели приятелски услуги на репортери и частни детективски агенции. Новият шеф въведе компютърно проследяване на всички обаждания за справки от полицията: всеки полицейски служител бе длъжен да попълни специален формуляр за Регистратурата на МПС, в който да отбележи във връзка с какъв точно случай или разследване е направил дадено допитване. Формулярите се изпращаха в Паркър Сентър и се сверяваха редовно със сводката, излъчена от РМПС за извършените справки през изминалия месец. Щом името на лейтенанта се появи в нея без съответното покритие с попълнен формуляр, отговорните лица веднага ще го привикат да дава обяснения.
Бош бе преписал номера на лейтенанта от личната му карта един ден, когато Паундс я беше забравил прикачена към джоба на сакото си, оставено на закачалката пред офисите им. Записал го беше в бележника си с мисълта, че някой ден можеше да му послужи за нещо.
Служителката от пътното управление най-сетне възобнови връзката и съобщи, че на името на Джони Фокс с посочената дата на раждане няма шофьорска книжка.
— А нещо друго със същите данни?
— Нищо, съкровище.
— Лейтенант, госпожо — строго изрече Бош, — лейтенант Паундс.
— Госпожица, лейтенанте. Госпожица Шарп5.
— Обзалагам се, че сте наистина много остроумна. Госпожице Шарп, с каква давност е информацията, до която имате достъп?
— Седем години. Нещо друго?
— А как се проверяват годините преди това?
— Просто не се проверяват. Ако желаете ръчна проверка, можете да се обърнете към нас с писъмце, лейтенанте. Отнема от десет до четиринайсет дни. Във вашия, случай определено можете да разчитате на четиринайсет. Нещо друго?
— Не, но не ми допада поведението ви.
— В такъв случай ставаме двама. Сбогом.
Бош се разсмя от сърце и затвори. Сега вече бе убеден, че нямаше начин справката за това обаждане да I се изгуби някъде по трасето. Госпожица Шарп ще се погрижи лично за нея. Името Паундс по всяка вероятност ще оглавява списъка на полицейските служители, когато справката бъде изпратена в Паркър Сентър. Набра номера на Едгар в отдела и го хвана тъкмо преди да си тръгне.
— Какво става, Хари?
— Зает ли си много?
— Не.
— Можеш ли да провериш едно име за мен? Вече направих справка в РМПС, но някой трябва да го пусне по компютъра.
— Ами…
— Не се гърчи, Джери — можеш ли, или не можеш? Ако се тревожиш за Паундс, друг въпрос…
— Чакай, Хари, укроти топката. Какво ти става бе, човек? Не съм казал, че няма да го направя. Само ми дай името.
Неочакваната реакция на Едгар го вбеси. Пое дълбоко дъх и се опита да се успокои.
— Джон Фокс. Джони Фокс.
— Дяволите го взели, сигурно има хиляди джонфоксовци! Имаш ли дата на раждане?
— Да. — Продиктува я.
— За какво ти е притрябвал?… Как я караш, приятелю?
— Много весело. Друг път ще говорим. Ще го пуснеш ли в машината?
— Казах вече, че ще го направя.
— Хубаво. Знаеш номера на мобифона ми, нали? Ако не успееш да се свържеш, остави съобщение вкъщи.
— Стига да намеря време.
— Какво? Нали каза, че нямаш спешна работа?
— Така е, но ти май забравяш, че все пак работя. Не мога да търча напред-назад по цели дни, за да ти върша разни услуги.
Поразен, Бош сякаш загуби за миг дар слово.
— Да ти го начукам, Джери. Сам ще си свърша работата.
— Хей, Хари, чакай! Не исках да кажа, че…
— Спокойно, всичко е наред. Не си го слагай на сърце. Не желая да те излагам пред новия ти партньор и безстрашен шеф. Нали точно за това става дума? Тъй че няма защо да ми се правиш на чак толкова зает. В момента изобщо не работиш. Тъкмо щеше да си тръгваш, нали? А, чакай, чакай! Сигурно бе на път към кръчмата, за да му дръннете пак по чашка или две със скъпоценния Бърнс, а?