По-късно лежа дълго време в леглото след още няколко бири, пушеше последната цигара за деня и се взираше невиждащо в тавана. Не бе загасил лампите, но мислите му го бяха отнесли в тъмната, свята нощ при синия койот и жената със спасителното лице. После всички заедно потънаха в мрака на съня.
9
Бош се събуди преди зазоряване. Последната цигара снощи едва не го бе отпратила на оня свят: заспал бе с нея и изгаряща болка го бе измъкнала рязко от дебрите на съня. Превързал бе пострадалите си пръсти и се бе опитал безуспешно да заспи отново. В пръстите му пулсираше болка и непрекъснато му напомняше за безброй разследвани случаи в миналото на самозапалили се пияндета, заспали с цигара в ръка точно като него. Питаше се какво ли ще каже Кармен Хинойъс за тази издънка. Какъв по-ясен симптом за стремеж към саморазрушение?
Накрая, когато бледата светлина на зората започна да се процежда през пердетата, Бош се отказа от напразните опити да поспи още и стана. Докато сутрешното му кафе завираше в кухнята, отиде в банята, за да смени превръзките. Притисна новите марли към раните, погледна се в огледалото и забеляза тъмните сенки под очите си.
— Господи… — въздъхна той, — какво, по дяволите, ми става напоследък?
Седна на задната веранда с чаша силно кафе в ръка, вгледан в смълчания град. Той бавно отърсваше съня: сякаш поемаше дъх, преди да се впусне в тревожната треска на още един напрегнат ден. Въздухът бе хапливо студен, от невидимите в мъглата дървета в прохода се издигаше землиста миризма на евкалипт. Сред сивите талази на мъглата едва се очертаваха причудливите силуети на хълмовете. Наслаждава се на зората почти час, запленен от величието на панорамата, разстлала се пред погледа му.
Едва когато влезе за втора чаша кафе в къщата, забеляза червения сигнал на телефонния секретар. Снощи бе пропуснал две съобщения, получени вероятно вчера. Пусна ги.
— Бош, обажда се лейтенант Паундс, вторник, в три и тридесет и пет. Уведомявам те, че докато си в принудителен отпуск и докато… ъъ… се реши положението ти в отдела, си длъжен да върнеш служебния автомобил в гаража на управлението. Тук имам описан „Шевролет Каприз“ на четири години, номер едно-А-А-три-четири-нула-две. Веднага направи нужното за връщане и предаване на служебния автомобил. Това нареждане е в съответствие с разпоредбите на вътрешния правилник, точка три, тире, тринадесет. Неизпълнението ще предизвика временно отстраняване, глоба или/и уволнение. Повтарям още веднъж, това е заповед от лейтенант Паундс, сега вече три и тридесет и шест, вторник. Ако в съобщението има нещо неясно, свържи се с мен в служебния ми кабинет. Край.
Секретарят отчиташе, че съобщението в действителност бе оставено в четири следобед във вторник — вероятно точно преди Паундс да си тръгне за вкъщи. „Скапан задник!“ — помисли Бош. Колата така или иначе нищо не струваше. Да я взема, щом я иска.
Второто съобщение бе от Едгар.
— Хари, там ли си? Едгар се обажда… Слушай, да забравим днешния разговор, става ли? Честно. Аз се държах като пън, ти се държа като дърво, и двамата бяхме дървеняци — хайде да го забравим, а? Каквото и да стане с нас като партньори, аз съм ти адски задължен, приятелю. Ако някога пак се направя, че съм го забравил, забий ми едно дясно кроше, както направи днес. А сега, лошата новина. Проверих всичко за този Джони Фокс. Резултатът е нулев. Няма нищо нито в Националния архив на криминалните досиета, нито в Регистъра на националните затвори или Управлението на текущата работна сила, нито в институциите за поправителен труд или в архива на заповедите за арест. Всичко пробвах. По всичко личи, че този тип е чист, ако е жив изобщо. Ако наистина няма и шофьорска книжка, има две възможности: или името е фалшиво, или твоят човек отдавна не е между живите. Ами… това е. Не знам с какво си се захванал, но ако ти трябва нещо, звънни… А, щях да забравя. Сега е десет и седем, значи можеш да ме намериш вкъщи, ако…
Тук съобщението прекъсваше: Едгар бе надхвърлил определеното време. Бош пренави лентата и наля кафе. Върна се на верандата, питайки се къде ли е сега този призрачен Джони Фокс. Когато не получи никакъв резултат от регистратурата на МПС, бе предположил, че Фокс може и да е в затвора, където не се издаваха шофьорски книжки, пък и не бяха необходими такива. Ала Едгар не беше открил данни за него нито там, нито в останалите направления на националния компютър за картотекиране на престъпници. Джони Фокс или бе влязъл в правия път, или бе умрял — както бе предположил и Едгар. Ако трябваше да се хване на бас, Бош би заложил на последното. Хора от типа на Джони Фокс не влизаха в правия път.