Стоя дълго под душа със затворени очи. Докато се бръснеше по-късно, не можа да се сдържи и пак се вгледа изучаващо в тъмните кръгове под очите си. Сега изглеждаха даже още по-зле и добре се връзваха с кръвясалите от снощното пиене очи.
Остави самобръсначката на умивалника и приближи лице до огледалната повърхност. Кожата му бе бледа като картонена чиния за еднократна употреба от рециклирана хартия. Взираше се в себе си с неясна тъга — навремето го бяха смятали за привлекателен мъж. Но сега изглеждаше изразходван и прекършен. Натрупаните години сякаш го бяха смлели в жестоката си мелница. Приличаше на старците от приютите, периодично намирани мъртви в леглата си. Стори му се, че е по-близо до мъртвите, въпреки че още бе в света на живите…
Отвори огледалната вратичка на шкафчето с медикаменти, за да пропъди отражението си. Хвърли поглед на стъклените полички, върху които имаше какво ли не, и избра пластмасово шишенце с пипета. Впръска обилна доза капки и в двете си очи, избърса излишното с хавлиената кърпа и излезе от банята, без да затваря шкафчето — не искаше пак да вижда лицето си.
Облече бяла риза и сив костюм, сложи любимата си копринена вратовръзка с гладиаторски шлемове. Вече бе започнала да се нищи по ръбовете, но той упорито я носеше два или три пъти седмично. Купил я беше преди десетина години, за да отпразнува назначението си в отдел „Убийства“. Закрепи я с игла, имитация на числото 187: параграфът за убийство в Калифорнийския наказателен кодекс. Докато се занимаваше с тези дейности, самочувствието му се върна, макар и само до известна степен. Почувства се пак цялостен и разгневен, отново готов да се изправи срещу предизвикателствата на света.
10
Преди да отвори задната врата на холивудското полицейско управление, пристегна механично възела на връзката си. После закрачи по коридора към помещението на детективите и по пътеката между бюрата към предната част, където Паундс седеше в кабинет, отделен със стъклени стени от подчинените му. От масите на отдел „Кражби с взлом“ към него рязко се вдигнаха лица, последваха ги лицата от масите на отделите „Въоръжен грабеж“ и „Убийства“. Бош не поздрави никого, въпреки че едва не се закова на място, когато срещна погледа на Бърнс, разположил удобно задник на стола му. И Едгар бе там, но с гръб към вратата и още не го бе забелязал.
Паундс обаче го зърна през стъклената стена на кабинета си и бавно се изправи зад бюрото.
Направи му впечатление бързата подмяна на стъкления панел, който бе разбил миналата седмица. Странна бързина за отдел, в който за смяната на разбито от куршуми предно стъкло на патрулна кола трябваше да минат месеци, изпълнени с бюрократични формалности. Очевидно в отдела съществуваше особена логика при подреждане на задачите по важност.
— Хенри! — из лая Паундс. — Ела тук! — От бюрото пред кабинета скочи възрастен човек и припряно влезе при шефа си. Беше един от цивилните доброволци, предимно пенсионери, наричани от редовните ченгета „Дремещия отряд“. Задачата на Ханари бе да приема телефонните обаждания на гражданите. Бош последва стареца и остави куфарчето си на пода.
— Бош! — заквича Паундс. — Имам свидетели! — Пръстът му се насочи първо към Хенри, после — към стъклената преграда.
Забеляза, че под очите на Паундс още има неизбледнели следи от спукани капиляри, но отокът бе спаднал. Пристъпи към бюрото и спусна ръка в джоба на сакото си.
— Свидетели на какво?
— На онова, което си дошъл да направиш — каквото и да е то!
Бош се обърна и измери с очи стреснатия Хенри.
— Изчезвай, старче. Само ще разменя две думи с лейтенанта.
— Хенри, остани където си — заскимтя Паундс. — Искам и ти да го чуеш!
— Паундс, я се скрий! Сигурен ли си, че ще го запомни? Та той дори не може да прехвърли обажданията на вътрешната линия до съответните бюра! — Бош изгледа втренчено Хенри, давайки му да разбере кой владее положението тук. — Ако обичаш, на излизане затвори вратата.
Хенри хвърли плах поглед към Паундс, после чевръсто се изниза от кабинета, затваряйки вратата зад себе си, както му бяха наредили. Бош се обърна към шефа си.
Лейтенантът се смъкна бавно на стола си като котка, снишаваща се пред дебнещ пес. Вероятно смяташе или по-скоро знаеше от опит, че по-безопасно бе да не стои изправен лице в лице с Бош. Хари забеляза отворена книга върху бюрото, протегна ръка да отгърне корицата й и Паундс веднага стреснато се дръпна назад.