— Как позна?
— Не го вземай навътре, пошегувах се… Дали Конклин е все още жив? И да е, сигурно гони годинките на Метусаил6… Но Мител още се навърта наоколо — знаеш го, нали? Нищо чудно сега да набива с кмета в някое от съседните сепарета.
Усмихна се, но той не подхвана шегата й.
— Знам, че е важна клечка. Какво говорят за него?
— За Мител? Разни-разнообразни. Шеф на голяма адвокатска фирма в центъра, приятел на губернатори и сенатори, също и на други влиятелни личности. Напоследък чух, че движи финансирането на кампанията на Робърт Шепърд.
— Робърт Шепърд? Оня от бизнеса с компютри?
— Да, компютърният магнат. Не четеш ли вестници? Шепърд иска да се кандидатира, но не му се пръскат собствени пари и Мител организира фонд за набиране на средства за кампанията му.
— Кампания за какво?
— Господи, Бош, да не падаш от Марс? Като не четеш вестници, поне телевизор нямаш ли?!
— Не подскачай, Кийша — зает бях с други неща. Та за какво се кандидатира?
— Вероятно като всеки егоцентричен маниак се цели в президентското кресло. Засега още е на етап влизане в Сената. Иска да е независим. Заявява, че републиканците били много десни, демократите — прекалено леви. А той бил точно по средата. Доколкото разбирам, само Мител може да събере средства за независима кампания.
— Ясно. Мител иска да влезе в Белия дом.
— Бинго!… Я чакай! Защо се интересуваш токова от него? Аз съм полицейски репортер, а ти — ченге. Къде е връзката между Гордън Мител и това тук?
Посочи копието на статийката и Бош осъзна, че бе попрекалил с въпросите.
— Опитвам се само да наваксам — измъкна се той. — Както сама разбра, не чета вестници.
— Става дума само за един вестник — отговори тя с усмивка. — Ако те спипам с някой брой на „Дейли Гнус“ в ръка, мисли му.
— Разяреният бик е като божа кравичка пред пренебрегнатия репортер, а?
— Позна.
Реши, че е приспал подозренията й. Взе копието.
— Нямаше ли нещо повече по случая? Не са ли арестували някого?
— Изглежда, не.
— Да задържа ли копието?
— Разбира се.
— Ще се разходиш ли до „моргата“ още веднъж?
— За какъв дявол?
— Конклин. Публикациите за него.
— Добре ли чувам? Бош, те ще са стотици! Нали каза, че човекът е изкарал цели два мандата!
— Интересуват ме само онези преди избирането му. А ако имаш време, измъкни и нещо за Мител.
— Не ти ли се струва, че искаш прекалено много? Ако в редакцията разберат, че измъквам статии от архива за ченге, животът ми ще се стъжни. — Тя се нацупи престорено, но Бош не се поддаде на провокацията. Кийша му беше ясна като бял ден. — За какво е всичко това, Бош? — Той замълча. — Ясно, няма да стане… Имам две интервюта за днес следобед и трябва да тръгвам. Ще помоля обаче някой от архива да събере статиите и да ги остави в плик на твое име при охраната на рецепцията. Никой нищо няма да разбере. Става ли?
Бош кимна. Няколко пъти се беше срещал с репортери в „Таймс Скуеър“ и познаваше добре сградата на вестника. По размер наподобяваше жилищен блок и имаше две фоайета. В центъра на приемната откъм входа на ъгъла на Първо авеню и „Спринг“ се намираше огромен въртящ се глобус, символ на непресекващия новинарски поток от цял свят.
— Как така на мое име? Животът ти няма ли да се стъжни? Приятелски връзки с ченге, ала-бала?
Тя посрещна сарказма му с очарователна усмивка.
— Не плачи за мен, Бош. Ако се стигне до неудобни въпроси, ще отговоря, че инвестирам в бъдещето. Приятелството е двупосочна улица, не забравяй.
— Не се безпокой. Имам слонска памет.
После се приведе напред и доближи лице до нейното.
— Искам и ти да запомниш нещо. Не обяснявам защо ми е нужно всичко това, тъй като и аз самият не знам точно какво означава — ако въобще означава нещо. Не любопитствай прекалено. И не звъни насам-натам. Можеш да забъркаш голяма каша и двамата да пострадаме. Ясно ли е?
— Ясно.
Напомадените мустаци се материализираха до масата с поръчките им.
12
— Днес сте подранили. Да приема ли, че сте дошли тук с желание?
— Не е задължително. Случи се да обядвам в центъра с приятелка и беше удобно да намина сега.
— Радвам се, че сте излизали с приятелка. Намирам го за много хубаво.
Кармен Хинойъс седеше зад бюрото с разтворен бележник отгоре, сплела пръсти върху него. Отстрани изглеждаше, като че ли нарочно се въздържа от каквито и да било движения, които биха могли по някакъв начин да нарушат потока на разговора.
— Какво е станало с ръката ви?
Бош се втренчи в превръзката.
— Ударих я с чука, докато работех по къщата.