— Разкажете ми за мисията си — прозвуча спокойният глас на Хинойъс зад гърба му. — Искам да чуя как ще се изразите.
Той се върна на мястото си, седна и се опита да открие точните думи, но не успя и поклати глава.
— Не мога.
— Искам да помислите върху това. Каква е мисията ви всъщност? Помислете.
— А каква е вашата мисия, докторе?
— Не сме тук, за да обсъждаме моята мисия.
— Защо пък не?
— Детектив Бош, ще ви отговоря за пръв и последен път. Срещаме се, за да разговаряме за вас, не за мен!… Вярвам, че моята мисия е да помагам на мъжете и жените от това управление. В по-голям мащаб смятам, че помагам на обществото — на хората в този измъчен град. Ако полицаите по улиците му са по-добри, всички ние сме по-добре. Достатъчно ли е?
— Напълно. Когато мисля за моята мисия, да я сведа ли и аз по същия начин до няколко изречения, които да отрепетирам така, че да звучат като наизустена извадка от речник?
— Господин… детектив Бош, ако желаете да остроумничите язвително и непрекъснато да се противопоставяте, няма да се върнете скоро на работа. Искате ли го наистина?
Негов ред бе да вдигне примирено ръце. Тя се втренчи в жълтите формуляри върху бюрото пред себе си и Бош едва сега я огледа спокойно. Крехките й тъмни пръсти без пръстени лежаха върху плот: в дясната си ръка държеше скъпа на вид писалка. Според Бош този вид писалки използваха обикновено хора, болезнено загрижени за собствения си имидж. Доктор Хинойъс можеше и да е изключение. Тъмнокестенява коса, вързана отзад, очила с фини рогови рамки. Като дете е трябвало да носи скоби за зъбите си, но не го беше сторила. Тя вдигна внезапно глава и погледите им се срещнаха.
— Казаха ми, че този слу… хм, тази… ситуация съвпаднала с… разпадане на романтична връзка.
— Кой го е казал?
— Споменато е в общия доклад за вас. Източниците на информацията не са от значение.
— Напротив, от значение са, защото са гадни лайнари! Едното няма нищо общо с другото. Разпадането, както го нарекохте, стана преди почти три месеца.
— Болката от раздялата може да трае много по-дълго. Знам колко е трудно да се говори за интимни неща, но смятам, че трябва да го направим. Искам го, защото ще ми даде база за оценка на емоционалното ви състояние по време на атаката срещу шефа ви. Ще говорите ли? — Бош сви примирено рамене. Тя продължи: — Колко време трая тази връзка?
— Около година.
— Брак?
— Не.
— Обсъждана ли е такава възможност?
— Не… не съвсем. Никога директно.
— Заедно ли живеехте?
— От време на време. И двамата запазихме собствените си жилища.
— Раздялата окончателна ли е?
— Да.
За пръв път Бош признаваше на глас, че Силвия Мур бе напуснала живота му завинаги.
— По взаимно съгласие ли се разделихте?
Изкашля се, опитвайки се да спечели време. Не му се говореше на тази тема, но желаеше да приключат с нея веднъж завинаги.
— Би могло да се каже и така, но разбрах, че си отива чак когато си стегна багажа. А само преди три месеца се бяхме вкопчили един в друг в леглото, докато къщата се тресеше и гънеше на всички посоки… Тръгна си, преди да отшуми шокът от труса.
— Някои хора са все още в шок.
— Само начин на изразяване.
— Трябва ли да разбирам, че земетресението ви раздели?
— Съвсем не. Казах само, че се разделихме веднага след него. Тя работеше като учителка във Вали и училището й бе разрушено. Децата бяха разхвърляни по други училища в околността и някои учители станаха излишни. Предложиха им платен отпуск, тя прие и напусна града.
— Страхуваше се от друго земетресение или от вас? — Тя го гледаше многозначително.
— Защо да се страхува от мен? — Усети ясно отбранителната нотка в гласа си.
— Само питам. Имаше ли причини да се страхува от вас?
Бош се поколеба. Мислил бе много за разрива със Силвия, но не и за това.
— Определено не. Не съм й давал никакъв повод да се страхува от мен физически, ако това имате предвид. — Хинойъс кимна и отбеляза нещо в бележника си. Бош веднага се подразни, че тя си води бележки за отношенията му със Силвия. — Чуйте, раздялата ми с тази жена няма нищо общо със случилото се в управлението.
— Защо ви напусна? Каква бе истинската причина?
Отклони разгневено поглед. Ето как ще вървят нещата тук: тя ще пита за каквото поиска, ще открива слаби места в защитата му, ще нахлува в душата му — ще го превзема упорито и безмилостно!
— Не знам.
— Тук този отговор е неприемлив. Сигурна съм, че ако не знаете, поне имате някаква собствена версия за причините.
— Тя откри кой съм.
— Моля? Какво означава това?
— Трябва да питате нея: тя го каза. Но сега е във Венеция — онази в Италия.