— Съвсем не! Исках да кажа, че ни предстои много работа.
— Чувствам се така, сякаш току-що ме е нокаутирал световният шампион по бокс. Хей, някой път ще ми помогнеш ли да изтръгна признание от някой внезапно онемял кучи син?
— Казаното дотук е само началото, повярвай ми.
— Какво искаш да направя?
— Искам само да приемаш срещите ни, да не гледаш на тях като на някакъв вид наказание. Искам да работиш с мен, а не срещу мен. Когато разговаряме, желая да говориш за каквото ти хрумне, без задръжки. И още нещо. Не искам да ставаш пълен въздържател, но трябва да ограничиш пиенето. Знаеш, че въздействието на алкохола продължава дълго след консумацията му.
— Ще се опитам. Това се отнася за всичко. Ще се опитам.
— Не искам нищо друго от теб. Момент, хрумна ми още нещо. Имам отменена среща за утре в три. Ще дойдеш ли? — Бош се поколеба. — Изглежда, най-после се сработихме и е хубаво да се възползваш от тази възможност. Колкото по-бързо приключим тук, толкова по-скоро ще се върнеш на работа. Какво ще кажеш?
— В три?
— Да.
— Добре, ще дойда.
— Чудесно. Да се върнем на разговора ни. Защо не започнеш с нещо, за което имаш желание да поговорим?
Бош взе чашата с вода и отпи, без да отклони поглед от нея.
— Каквото и да е?
— Каквото и да е. Нещо, което става в живота ти, в мислите ти — нещо, за което искаш да говориш.
Той се замисли.
— Миналата нощ видях койот. Близо до къщата ми. А… бях пиян, но го видях, знам.
— Защо тази среща е толкова важна за теб?
Опита се да отговори точно.
— Не знам… Едва ли има много като него из хълмовете около дома ми. Всеки път, щом видя някой от тях, сърцето ми се свива — а ако е последният оцелял? Последният койот. Тревожа се, страх ме е да не се окажа прав… При мисълта, че никога повече няма да видя някой от тях… Не е ли тъжно? — Тя кимна с такова изражение, сякаш бе отбелязал точка в игра с неизвестни за него правила. — Навремето в каньона точно под къщата ми живееше един. Често го виждах там и…
— Откъде знаеш, че е бил „той“? Говориш и за снощния койот в мъжки род. Откъде си толкова сигурен?
— Не съм сигурен. Как да знам дали е мъжки или женски? Просто така го чувствам.
— Добре, продължавай.
— Ъъ… той… животното… живееше някъде долу, под къщата ми… Виждах го от време на време. Но след земетресението изчезна. Не знам какво е станало с него. После видях оня снощи. Нещо в мъглата и в осветлението там… все едно че козината му бе синя. Изглеждаше гладен и… В тях има нещо странно… заплаха и тъга, вкопчени заедно. Страховити — и тъжни… Разбираш ли?
— Да, разбирам.
— По-късно мислех за него в леглото и заспах със запалената цигара… А преди да се събудя, имах странно съновидение — сън беше, но все едно че бе наяве. Койотът беше в него заедно с мен. Бяхме заедно с него като в каньон, или на хълм, не знам точно къде… — Бош вдигна дланта си. — Тогава усетих пламъка. — Тя кимна мълчаливо. — Какво ще кажеш за този сън?
— Не се занимавам често с тълкуване на сънища. Честно казано, не съм убедена в стойността му. За мен е от значение фактът, че го разказа доброволно, с желание — знак, че отношението ти към тези срещи се е променило коренно. Смятам, че очевидно се отъждествяваш с този койот. Вероятно малко са полицаите като теб в отдела и ти чувстваш съществуването или мисията си застрашени от изчезване. Каза за койотите, че били страховити и тъжни едновременно. Същото важи ли и за теб?
Бош отпи от чашата, преди да отговори.
— Намирам успокоение в тъгата.
Двамата поседяха мълчаливо известно време, премисляйки казаното дотук. Тя погледна часовника си.
— Все още имаме време. Има ли нещо друго, което би желал да споделиш? Може би нещо, свързано с тази случка?
Той се замисли над въпроса за миг, после извади цигара.
— С колко време разполагаме?
— Не се тревожи за времето. Искам да те чуя.
— Миналия път спомена за мисията ми в живота. Поиска да размисля над нея. Преди малко пак употреби тази дума.
— Да.
Бош се поколеба.
— Казаното тук е защитено, нали? — Тя се намръщи. — Не се тревожи, няма да стане дума за нещо незаконно. Нищо от казаното тук няма да стигне до Ървинг, нали?
— Нито дума. Това е правило. Както ти казах, накрая подготвям само кратка, обща препоръка за или против възстановяването ти на работа, която давам на заместник-началника Ървинг. Нищо повече.
Бош кимна, поколеба се отново, накрая взе окончателно решение. Ще й каже.
— Говорихме за моята мисия, за твоята мисия и така нататък. И когато се замислих, разбрах, че наистина имам мисия, но не съм знаел… не, знаех, но не бях я приел-не бях я признал пред себе си. Не зная как точно да го обясня. Може би съм се страхувал или… Не знам. Отлагах я в продължение на много, много години. Но сега вече я приех.