— Хари, не те разбирам — не успявам да следя гърчовете на мисълта ти. Ще го кажеш ли направо?
Той се взря в сивия килим под краката си. Нямаше сили да говори и да я гледа в лицето.
— Сирак съм… Не знам кой е баща ми, а майка ми бе убита в Холивуд, когато бях дете. Но никой никога не бе арестуван за убийството й.
— И сега търсиш убиеца на майка си, така ли?
Погледна я в очите и кимна.
— Това е мисията ми сега.
Изненада се от спокойствието, с което тя прие разкритието му — сякаш го бе очаквала.
— Слушам те.
13
Бош седеше на масата във всекидневната с отворен бележник отпред и копията на статиите от архива на „Таймс“ — Кийша бе изпълнила обещанието си. Статиите бяха разделени на две групи: за Конклин и за Мител. На масата се мъдреше още и бутилка бира, която пиеше като сироп за кашлица. Решил бе да се ограничи до бира на ден. Но пепелникът преливаше от фасове, а над масата се виеше синкав дим. Хинойъс не бе споменала нищо за пушенето и той не го бе ограничил.
Но бе говорила много за мисията му. Веднага го беше посъветвала да спре разследването, докато не се стабилизира емоционално и не се почувства готов да поеме последствията от евентуалните разкрития. Отговори й, че вече е късно да се връща назад. И тогава тя бе казала нещо, което го тревожеше дори в този момент.
— Защо не размислиш още веднъж? Трябва да си напълно убеден, че наистина го искаш — беше казала тя. — Подсъзнателно или не, ти вероятно си работил по това убийство през целия си живот: то те е формирало като личност, превърнало те е в човека, който си днес. Неслучайно си полицай — следовател в отдел „Убийства“. Обмисли внимателно нещата. Когато разкриеш убиеца на майка си, няма ли да отпадне вътрешната нужда да работиш като полицай? Какво ще стане с мотивацията, с мисията ти, със силите, които те пришпорват напред и осмислят днес живота ти? Трябва да си подготвен за подобна реакция. А ако не си, по-добре обърни назад.
В разсъжденията й имаше неоспорима логика. Убийството бе живо, вечно присъствие в тъмните дълбини на съзнанието му, откъдето бе определяло постъпките, отношенията с другите, преценките му… Необлечено във високопарни фрази обещание да открие престъпника-да отмъсти — пулсираше с ритъма на сърцето му, вечно будно. А не само не бе говорил, а дори не бе мислил ясно и конкретно за него! Защото то не бе част от план или добре обмислена програма, а по-скоро… живо зрънце, заровено в подсъзнанието и очаквало търпеливо своя звезден миг. Да, Кармен Хинойъс бе вероятно права, но Бош имаше странното чувство, че върши нещо неизбежно-нещо, предначертано от невидима ръка преди много, много години…
Далечен спомен изтика предупреждението на Хинойъс настрани: той е под водата с отворени очи, взрян унесено в играта на светлината над басейна. Но тя изчезва внезапно — между нея и него се изправя неясна фигура и хвърля тъмна сянка върху водата. Той отблъсква слабичкото си момчешко тяло от дъното и се отправя към нея…
Бош посегна към бутилката с бира и я довърши наведнъж. После пое дъх и насочи вниманието си към копията на вестникарските статии върху масата.
Количеството статии, предхождали избора на Арно Конклин за областен прокурор, отначало го изненада. Но после установи, че голяма част от тях бяха обичайните публикации в пресата за процеси с Конклин като обвинител. Те даваха ясна представа за стила му на работа и разкриваха недвусмислено що за човек бе той. Звездата му бе изгряла едновременно в рамките на служебния кабинет и на политическата сцена чрез редица дела, получили широк отзвук в пресата.
Копията бяха подредени в хронологичен ред и започваха с първото успешно обвинение през 1953 година на жена, отровила родителите си и крила труповете в куфари в гаража, докато съседите не се оплакали в полицията от необяснима ужасна миризма месец по-късно. В някои от статиите по случая бяха публикувани пълни изказвания на самия Конклин. Наричаха го „напорист помощник областен прокурор“. Делото бе ранен пример на пледиране за сваляне на отговорност вследствие на душевно разстройство: подсъдимата бе представена от защитата като човек, неспособен да отговаря за действията си. Но броят на публикациите по случая разкриваше бурното обществено негодувание тогава и съдебните заседатели бяха взели единодушно решение само за половин час. Подсъдимата бе получила смъртна присъда и тя утвърждава Конклин на обществената сцена като пазител на обществената сигурност и радетел за справедливост. След произнасянето на присъдата бяха публикували негова снимка по време на интервю: строен, висок, гладко избръснат елегантен мъж с късо подстригана светла коса в тъмен костюм с жилетка. Притежаваше онзи типичен здрав вид на истински американец — за да го придобият, някои актьори плащаха луди пари на специалисти по пластична хирургия. Арно Конклин отговаряше на всички изисквания за американска звезда.