Следваха статии по процеси за убийства, до един спечелени от Конклин. Винаги бе пледирал за смъртно наказание — и го бе получавал. През втората половина на петдесетте Конклин вече е бил старши помощник на областния прокурор, а в края на десетилетието става заместник областен прокурор, една от най-високите служби в прокуратурата. Зашеметяваща кариера в рамките само на десет години!
Сред статиите имаше и документирана пресконференция, която областният прокурор, тогава Джон Чарлз Сток, оглавяваше назначението на Конклин за шеф на Отдела за специални разследвания и му поверяваше прочистването на областта от заплашителните неизброими проблеми с порока. Имаше и цитат от изявлението на прокурора:
„Всички тежки проблеми съм решавал с помощта на Арно Конклин. И пак ще се обърна към него. Ние, хората на Лос Анджелис, искаме да живеем в чист обществен климат и кълна се в Бога, желанието ни ще бъде изпълнено! А на тези, които знаят, че атаката ни е насочена срещу тях, ще дам един съвет — изнесете се! Сан Франциско ще ви приеме. Сан Диего ще ви приеме. Но в Града на ангелите няма място за вас!“
Многобройни статии със сензационни заглавия покриваха период от няколко години: атаки срещу игрални и публични домове, срещу сборища на наркомани и уличната проституция. Около четиридесет подбрани полицаи от всички районни управления в областта били поставени на разположение на Конклин — „Таймс“ ги наричаше вдъхновено „Командосите на Конклин“. Основната им цел бил Холивуд, но бичът на закона плющял над всички престъпници из цялата област. От Лонг Бийч до пустинята треска на ужас тресяла всички, свързани по един или друг начин с грешните пари на порока — поне според вестникарските статии. Бош бе сигурен, че независимо от геройските напъни на „Командосите на Конклин“ главните фигури на порока са въртели спокойно бизнеса си: на кладата на общественото недоволство са изгаряли само дребните риби — нещастниците от дъното, заменимите наемници.
Последната статия в купчината за Конклин върху масата бе от 1 февруари 1962 година. Тя съобщаваше, че той ще се кандидатира за най-високия пост в Областната прокуратура и разясняваше предизборната му платформа, наблягаща отново върху пълното ликвидиране на пороците от всякакъв вид, застрашаващи сигурността на всяко общество. Направи му впечатление, че част от тържествената реч, произнесена пред старата сграда на съда, всъщност бе добре известна полицейска философия, присвоена от Конклин или от написалия речта му и представена като оригинална идея.
„Понякога ми казват: «Арно, какво толкова си се разпалил? Та това са престъпления без жертви. Толкова ли е лошо да заложиш на кон или да спиш с жена срещу заплащане? Къде е жертвата?» Е, приятели, ще ви кажа какво лошо виждам в това и кой е жертвата. Ние сме жертвите — всички ние. Когато позволяваме подобен вид дейности, когато само извръщаме гръб и отминаваме, губим нещо от себе си, ставаме по-слаби.
Тези така наречени малки престъпления са като счупен прозорец на изоставена къща. Дребен проблем на пръв поглед, нали? Но всъщност не е така. Ако никой не ремонтира счупения прозорец, много хлапаци от улицата ще решат с основание, че могат безнаказано да изпотрошат още няколко прозореца. После ще мине някой крадец и като съзре къщата, ще помисли: «Аха! Тук живеят като в разграден двор и не им пука! Точно такова място търся!» После ще запретне ръкави и ще почне да граби къщите наоколо, докато собствениците им са на работа.
А в следващия миг от същата улица ще започнат да задигат коли. И така нататък и така нататък. Обитателите също ще започнат да гледат с други очи квартала си и ще променят навиците си. «На кого му пука? Защо само аз?» И ще забравят да окосят тревата пред домовете си. Няма да правят забележки на хъшлаците на ъгъла да изгасят цигарите и да се върнат по училищата. Давам ви пример на постепенен упадък, приятели. Немарата ражда немара. Шири се навсякъде из прекрасната ни страна. Промъква се като змия, прониква като плевел, превзема ни!… Заявявам тук, че когато стана областен прокурор, плевелите ще бъдат изкоренени!“