Статията завършваше със съобщението, че предизборният щаб на Конклин ще оглави младият му сподвижник Гордън Мител от Областната прокуратура. Той ще напусне службата си там и веднага ще пристъпи към новите си ангажименти. Бош препрочете статията и вниманието му веднага бе приковано от нещо, пропуснато при първия прочит. Беше във втория абзац.
„За популярния любимец на пресата Конклин това ще бъде първата надпревара за обществен пост. Тридесет и пет годишният ерген, обитател на «Ханкок Парк», заяви, че отдавна е планирал кандидатурата си за този пост и че има пълната подкрепа на оттеглящия се областен прокурор Джон Чарлз Сток, който също направи изявление на пресконференцията.“
Бош намери списъка с имената в бележника си и срещу името на Конклин вписа „Ханкок Парк“ — потвърждение на казаното от Катрин Реджистър. Пулсът му се ускори: проблясък светлинка в тъмния тунел на изминалите години.
— Шибан лицемер — прошепна той.
Огради името на Конклин в бележника си и разсеяно удебели получения кръг, докато решаваше какво да предприеме по-нататък.
Вечерта преди смъртта си Марджори Лоу бе отишла на прием в „Ханкок Парк“ — Катрин Реджистър твърдеше, че е имала среща там именно с Конклин. След убийството Конклин се бе свързал с детективите по случая, за да уговори среща, но от досието липсваше запис на разговора — ако наистина е имало такъв. Съзнаваше, че всичко това бе просто съвпадение на факти, но за момента то стигаше да затвърди подозренията, надигнали се у него след прочита на папката с документите по убийството. Нещо в този случай не се връзваше. И колкото по-дълго умуваше над него, токова повече се убеждаваше, че фалшивото звено бе Конклин.
Извади от джоба на сакото си малък тефтер с телефонни номера. Занесе го в кухнята и набра домашния телефон на помощник областния прокурор Роджър Гоф.
Харесваха се: зад гърба им се бяха нанизали много дни в съдебната зала по време на процеси, а и двамата имаха страст към тенор-саксофоните и бяха прекарали нощи наред в джаз-клубове, седнали един до друг зад барплота. Гоф беше обвинител от старата школа — работеше в прокуратурата вече почти трийсет години. Нямаше амбиции нито извън, нито в рамките на службата. Беше като вкаменелост от минала епоха: не се бе уморил да обича работата си. Пред очите му се бе изнизала върволица помощник-прокурори — идваха, изразходваха ентусиазма си и потъваха в някоя корпорация. Но той бе останал. Сега се трудеше в съдебните зали рамо до рамо с обвинителите и обществените защитници, двайсетина години по-млади от него. Но все още държеше фронта и когато се изправеше пред съдебните заседатели и призовеше Божия и обществен гняв срещу обвиняемия, в гласа му пламтеше незасегната от годините младежка жар. Това рядко съчетание от безупречност и обикновена честност го бе превърнало в легенда сред гилдията от юристи и правораздаващи. Роф бе един от малцината прокурори, спечелили уважението на Бош.
— Роджър, Хари Бош на телефона.
— Привет, дяволе, как я караш?
— Чудесно. Какво правиш в момента?
— Гледам кабелна като всички. Ти какво правиш?
— Нищо. Спомняш ли си Глория Джефрис?
— Гло… хиляди дяволи! Спомням си я, разбира се! Тя е… да, съпругът й бе парализиран след катастрофа с мотоциклет, нали? — Припомняше си случая, сякаш го четеше в момента от някоя от жълтите си папки. — Писнало й беше да се грижи за него. Така че една сутрин, докато бил още в леглото, тя сяда на лицето му и го задушава. И номерът й щеше да мине, ако пътят й не пресече един подозрителен детектив на име Хари Бош, решен да го разчовърка — и успява да намери свидетел, пред когото Глория изтропала всичко. Споделила с него, че горкият човечец я докарал до оргазъм за пръв и последен път, докато берял душа под задника й. Направо ошашави съдебните заседатели!… Какво ще кажеш, паметлив ли съм?
— Страхотен си!
— Та какво за нея?
— Подава молба за съкращаване на присъдата, подготвя нещата. Ще намериш ли време да драснеш няколко реда?
— По дяволите! Кога беше това — преди три или преди четири години?
— Почти пет. Чувам, че изчела Библията. Документите й са задвижени и следващия месец комисията ще разглежда нейния случай. Аз ще напиша писмо, но няма да е зле да има едно и от прокуратурата.
— Не се тревожи, имам стандартен формуляр, набран в компютъра — само сменям името, престъплението и нахвърлям някои от най-отблъскващите подробности. Основната идея е, че престъплението е било прекалено жестоко, за да се взема под внимание Молба за намаляване на присъдата на този етап. Писмото е отлично. Ще го пратя още утре. Обикновено си върши работата.