— Добре. Благодаря.
— Не би трябвало да дават свещената книга на тези жени. Всички се захващат с религията, когато им дойде времето за обжалване. Присъствал ли си някога на изслушвания за намаляване на присъда?
— Един-два пъти.
— Изгуби половин ден, ако нямаш друга работа и особено силно желание за самоубийство. Веднъж присъствах на едно такова изслушване: едно от момичетата Мансън бе на линия, а за големите престъпления изискват лично присъствие, не писмо. И така, отидох аз там и изслушах десетина нещастници, докато чаках моето момиче. Всички цитират Посланията до коринтяните, Откровенията, Матея, Павел, Йоан това, Йоан онова — свят да ти се завие! И хваща дикиш, представи си! Честен кръст! Онези старци в комисията изгълтват тези лайна като топъл хляб!… И сигурно се надървят, докато тия жени се гърчат пред тях една след друга. Ти ме зачекна на тази тема, Хари. Вината е твоя.
— Извинявай.
— Хайде, хайде, не се коси. Нещо ново? Отдавна не съм те виждал в прокуратурата. Защо не наминеш някой ден?
Ето го очаквания въпрос — шанс, небрежно да завърти разговора към Арно Конклин.
— Няма за какво — направо мъртвило… А, да, чакай да те питам нещо. Познаваш ли Арно Конклин?
— Арно Конклин? Познавах го естествено, има си хас! Той ме назначи на работа. Защо се интересуваш от него?
— Прехвърлях някои стари дела, за да освободя място в един от шкафовете, и попаднах на стари вестници, на-тикани най-отзад. Имаше няколко статии за него и се сетих за теб — сигурно е било по времето, когато тъкмо си поемал по житейското си поприще.
— Даа, Арно се опитваше да бъде добър човек. Високомерен беше и понякога се надуваше като пуяк, но според мен беше почтен. Особено като се вземе предвид, че бе едновременно и политик, и юрист.
Разсмя се на собственото си остроумие, но Бош не се присъедини към него. Гоф бе използвал минало време! В гърдите му натежа оловна тежест и едва сега осъзна колко силно бе желанието му за мъст.
— Мъртъв ли е?
Затвори очи. Надяваше се, че Гоф не е доловил отчаяното напрежение, което бе допуснал да се промъкне във въпроса.
— О, не, жив е. Времето, когато го познавах, отдавна е отминало. Тогава бе добър човек.
— Работи ли някъде?
— Ти добре ли си? Та той е вече старец. Пенсионира се отдавна. Веднъж годишно го изкарват на бял свят за банкета на прокуратурата: той лично връчва наградата „Арно Конклин“.
— Това пък какво е?
— Парче дърво с медна табелка на него, което се връчва на административния прокурор на годината, ако щеш вярвай. Това е наследството му: ежегодна награда за онзи прокурор, който не е стъпил в съдебната зала цялата година. Винаги я получава някой от шефовете — не ме питай на какви основания го избират. Сигурно според това доколко старателно е лизал задника на областния прокурор през годината. — Бош се разсмя, но не на остроумията на Гоф, а от облекчение: Конклин бе още жив! — Не е смешно, Бош. Тъжно е, дяволите го взели. „Административен прокурор“ — какво, по дяволите, означава това? Шибано противоречие — алогично съчетание. Напомня ми за Андрю и сценариите му. Върти бизнес с разни хора от това или онова студио, наричани — внимавай сега — „творчески служители“. Ето ти го противоречието в класическия му вид. Май пак успя, Бош — пак ме подкокороса, кучи сине!
Андрю живееше с Гоф, но Бош още не го беше срещал.
— Извинявай, Роджър. Какво означава „изкарват го“?
— Арно ли? Означава точно това. Той е в инвалидна количка и го тикат напред-назад, когато се наложи. Нали ти казах, че е старец вече. Разбрах, че бил в скъп старчески дом в „Парк Ла Бреа“. Все си казвам, че трябва да ида да го навестя някой ден, да му благодаря, задето ме нае на работа тогава. Кой знае, може пък да се вслуша в думите ми и да успея да пробутам някой по-свестен за онази награда.
— Хм, интересна история… Чух, че навремето Гордън Мител му движел нещата.
— А, да. Той беше булдогът пред входната врата. Организираше кампаниите му. Така започна Мител. Е, този вече е подлец от класа… радвам се, че излезе от наказателното право и се захвана с политика. Да се изправиш срещу него в съда бе направо убийствено.
— И аз така съм чувал.
— Каквото и да си чул, спокойно можеш да го удвоиш.
— И него ли познаваш?
— Нито съм го познавал навремето, нито го познавам сега. Умеех да го отбягвам. Освен това, когато влязох в прокуратурата, той вече бе излязъл. Но и тогава още се носеха най-различни слухове. Вероятно в онези ранни дни, когато Арно е бил очевидният наследник на поста и всички са го знаели, е имало доста маневри кой да застане до него. Отначало с кампанията му се захваща някой си Синклер, но една прекрасна вечер чистачката намерила порноснимки под попивателната на бюрото му. Провежда се вътрешно разследване и се установява, че снимките били отмъкнати от делото на друг прокурор и Синклер опра пешкира. Нещастникът непрекъснато повтарял, че бил натопен от Мител.