— Ти какво мислиш?
— Много вероятно — напълно в стила на Мител… Но кой да ти каже?
Усети, че беше задал прекалено много въпроси за обикновен разговор, подправен с клюки. Ако задълбаеше още, Гоф можеше да се усъмни и да се залови да задава въпроси на свой ред.
— Какво смяташ да правиш сега? Зазидал си се там за вечерта или ти се ще да идем до „Каталина“? Чух, че Редман бил в града за участие в шоуто на Лено8. Готов съм да се обзаложа на куверта, че той и Бранфорд ще се отбият в късните часове да посвирят.
— Звучи съблазнително, Хари, обаче Андрю в момента приготвя късна вечеря и днес май ще останем вкъщи — той разчита на това. Нали нямаш нищо против?
— Не, разбира се. И аз се опитвам да не търкам лакти по баровете напоследък. Трябва да отдъхна малко.
— Ето едно достойно за възхищение решение! Според мен заслужаваш парче дърво с медна табелка на него!
— Или чаша уиски.
Затвори телефона и се върна на бюрото, за да запише в бележника си получената информация. После придърпа копията на статиите за Мител и се залови с тях. Те бяха от по-късни дати от онези за Конклин — Мител бе извоювал име значително по-късно. Конклин бе първото му стъпало по стълбицата нагоре.
По-голяма част от статиите само споменаваха Мител: посетил този или онзи прием в Бевърли Хилс, бил домакин на благотворителни вечери или такива, свързани с кампания за нещо или за някого. Човекът, осигуряващ парите, важна личност, търсен и от политици, и от благотворители, когато искаха да хвърлят мрежи из богаташките райони на Уестсайд. За него явно не е било от значение дали работи за републиканци или за демократи. Славата му нараства, когато започва да върти педала за кандидати на по-високо ниво. Сегашният областен управител бе негов клиент. Към него се прибавяха и куп конгресмени и сенатори от всички западни щати.
Под заглавие „Главният чичко-паричко на президента“ преди няколко години бе напечатан журналистически профил на Мител. Избран бил да осъществи набирането на средства от щата Калифорния за предизборната надпревара за втори мандат на президента. Съобщаваше се, че щатът бил от изключително значение за успешното финансиране на кампанията.
Статията изтъкваше и нещо странно за хора от неговия тип: ненавиждал публичността, бил отшелник във висшите среди на политическата сцена. Мител — човекът в сянка, Сивият Кардинал. Многократно бил отхвърлял предложения за явно сътрудничество от избраните с негова помощ.
Предпочитал да остане в Лос Анджелис, за да работи в мощната си фирма за финансово право, „Мител, Андерсън, Дженингс и Раунтри“. Но нещата около Мител воняха яко: заниманията-на завършилия Йелския университет юрист, изглежда, имаха много малко общо с правото и закона — едва ли бе припарвал до съдебна зала от години. Тази мисъл подсети Хари за наградата „Конклин“ и на устните му трепна студена усмивка. Мител бе зарязал областната прокуратура, но един ден може би Ще дава мило и драго да се добере отново до нея.
Журналистическият профил бе увенчан естествено със снимка: Мител очаква президента в подножието на стълбите пред самолет № 1 на ВВС. Младежкият му вид изненада Бош. Върна се към текста и провери на колко години е: сега бе едва шейсетгодишен.
Бутна настрани копията и се изправи. Стоя дълго време до плъзгащата се стъклена врата към верандата, загледан в светлинките от другата страна на прохода. Започна да обмисля насъбраната информация с давност трийсет и три години. Според Катрин Реджистър Конклин бе познавал Марджори Лоу. От досието по случая ставаше ясно, че се бе намесил в разследването по неизвестни засега причини. Впоследствие намесата му също бе прикрита, не се знае защо. И всичко това само три месеца преди да обяви кандидатурата си за областен прокурор, и по-малко от година, преди друга ключова фигура за разследването — Джони Фокс — да загине, докато работи в предизборния му щаб.
Мител, шефът на щаба, очевидно е познавал Фокс. „В такъв случай — заключи той логически — всичко, свързано с Конклин, много вероятно е било известно и на Мител, неговия сподвижник и архитект на политическата му кариера.“
Върна се обратно на масата и отново отгърна бележника си на списъка с имената. Този път огради името на Мител. Прииска му се да изпие още една бира, но реши да се задоволи само с цигара.