Прекоси улицата до отбивката за общината отсреща, изкачи стълбите, пресече надлеза и стигна най-сетне до бялата й сграда. Качи се с асансьора до отдел „Финанси“ на деветия етаж, показа служебната си карта на друга чиновничка и помоли за разрешение да говори направо с шефа й, за да ускори процеса.
Чака в преддверието най-малко двайсетина минути, преди да бъде въведен в малък кабинет, наблъскан с две бюра, четири шкафа и няколко кашона на пода. Зад едното от бюрата седеше тлъста жена с бледа кожа и черна коса, бакенбарди и лек намек за мустачки. На попивателната пред нея Бош забеляза петно от храна-явно някой е излял нещо тук преди време. На бюрото имаше още пластмасово шише за газирани напитки с капачка с винт и сламка за многократна употреба. На пластмасова табелка отпред на бюрото беше изписано „Мона Тоци“.
— Аз съм шеф на Карла. Полицейски служител ли сте?
— Детектив.
Придърпа стола иззад празното бюро и седна срещу дебеланата.
— Извинете, но Касиди ще има нужда от стола си, когато се върне. Това е нейното бюро.
— Кога ще се върне?
— Всеки момент. Отиде да пие кафе.
— Ако побързаме, може би ще свършим, преди да се е върнала, и Касиди дори няма да разбере, че съм бил тук. — Тя изгрухтя презрително, но замълча. — Искам да взема само няколко адреса от градския архив, но час и половина вече водя празни разговори с куп хора, които или ме препращат при някой друг, или ме карат да чакам в разни преддверия. Най-странното в случая е, че и аз самият работя за същия този град и се опитвам да свърша тази работа точно за него. Той не ми е дал на разположение цял ден, за да го пропилея между етажите на тая сграда. А психоаналитичката ми твърди, че страдам от онзи, как му викаха… а, да, посттравматичен стресов синдром и трябва да гледам на живота по-леко. Но, Мона, трябва да призная, че в момента едва се сдържам — така съм вбесен.
Тя зяпна срещу него, сякаш мислено се опитваше да прецени дали би могла да стигне до вратата, ако той изведнъж превърти. После изду устни, от което мустачки-те й се превърнаха от намек в крещящ факт, и отпи сериозна глътка от сламката, тикната в шишето за газирани напитки. Бош проследи с отврата кървавочервената течност, която се издигна към устата й. Тя се изкашля и заговори успокоително:
— Детектив, защо не ми кажете какво точно търсите?
Бош демонстрира обнадеждена физиономия.
— Страхотно. Знаех си, че няма начин да не попадна на някой свестен човек. Трябва да разбера на кои адреси се изпращат месечните пенсионни чекове на двама бивши полицейски служители.
Тя се намръщи.
— Съжалявам много, но тези данни са строго поверителни дори в рамките на Градската управа. Нямам право да давам…
— Мона, нека ви обясня нещо. Аз съм следовател от отдел „Убийства“ и също като вас работя за града. Разполагам с някои следи, които водят до стар случай на неразкрито убийство, с което се занимавам в момента. Трябва да сверя данните си с първоначалните детективи по случая. Става дума за разследване на убийство, извършено преди повече от трийсет години. Убита е жена, Мона. Не мога да открия двамата детективи, които тогава са работили по случая, и хората от „Личен състав“ в полицията ме пратиха при вас. Трябват ми адресите от пенсионния фонд. Ще ми помогнете ли?
— Детектив… Борш ли беше?
— Бош.
— Детектив Бош, нека и аз да ви обясня нещо. Фактът, че работите за Градската управа, не ви дава право да получавате поверителна информация. И аз работя за града, но не се появявам в Паркър Сентър и не искам да видя това или онова. Хората имат право на лична територия. Мога да направя само едно и то е следното: давате ми двете имена и аз изпращам писмо до двете лица с молба да ви се обадят. Така вие получавате информацията, а аз запазвам поверителността на досиетата. Писмата ще заминат още с днешната поща — обещавам. Доволен ли сте?
Тя се усмихна изкуствено.
— Съвсем не, Мона. Вие ме разочаровахте.
— Не мога да направя нищо друго.
— Не е вярно!
— Имам работа, детектив. Ако желаете да изпратя писмата, дайте ми двете имена. Ако ли не, вървете си.
Той кимна и сложи куфарчето в скута си. Забеляза как подскочи, когато рязко отключи закопчалките. Отвори го, извади мобифона, набра домашния си телефон и изчака да се включи телефонният му секретар.