Лабораторията бе просторно помещение с две редици работни маси и ярка флуоресцентна светлина над всяка. В дъното на стаята имаше две бюра с терминалите на компютрите от националната система за разпознаване на отпечатъци върху тях, а отзад бе остъкленото помещение с процесорите. По стъклената стена имаше капчици кондензирана влага: в помещението там се поддържаше по-ниска температура.
Беше обедна почивка и в лабораторията имаше само един специалист, когото Бош не познаваше. Поколеба се дали да не се върне и да изчака някой познат, но високият кльощав младеж го забеляза. Носеше очила, лицето му бе покрито с белези от акне и изглеждаше постоянно намръщен.
— Да?
— Аа… ъъ… Здравейте… Как сте?
— Добре. Какво желаете?
Бош подаде ръка, но мъжът се поколеба, а после я стисна едва-едва.
— Брат Хирш.
— Да, струва ми се, че съм чувал името ти. Досега не сме работили заедно, но това може да се поправи. Аз съм в отдел „Убийства“ и често се налага да работя с вашия отдел и хората тук.
— Вероятно.
Бош се отпусна на един стол встрани от компютърния модул и придърпа куфарчето върху скута си. Хирш не отделяше поглед от синия екран на компютъра. Очевидно предпочиташе да гледа него.
— Тук съм, защото сега при нас има нещо като затишие. Така че минавам през някои стари случаи. Попаднах на един от 1961.
— 1961?
— Да, доста е старичък. Жертва от женски пол… причина за смъртта — тежка травма на черепа, след което извършителят се е опитал да представи убийството като удушаване след сексуално насилие. Случаят остава нерешен. Никой не е работил сериозно по него след процедурното преразглеждане през 1962. Преди сума години. Тук съм, защото детективите тогава се добират до доста ясни частични и няколко пълни отпечатъци. — Бош извади жълтия картон с отпечатъците от куфарчето и ги подаде на младежа. Хирш го погледна, но не го взе, а пак се вторачи в екрана на компютъра и Бош бе принуден да остави картончето на клавиатурата пред него. — Както знаеш, всичко това е било преди появата на тези страхотни компютри и другите технически чудесии, които има сега на разположение тук. Тогава само са ги сравнявали с тези на заподозрените по случая. Не са открили съвпадение, пуснали са задържания и после просто са прибрали това тук в плика. Мухлясват в папката по следствието оттогава. Питах се дали не бихме…
— Искаш да ги прекарам през националната система за разпознаване.
— Правилно. Защо да не пробваме? Да завъртим заровете — може да излезем късметлии и да спипаме някои стопаджия на информационната магистрала. Историята познава такива случаи. Едгар и Бърнс от Холивуд са заковали един такъв стар случай чрез националната система точно тази седмица. Говорих с Едгар и той каза, че някой от вас тук… май Донован… му казал, че компютърът има достъп до милиони отпечатъци от цялата страна. — Хирш кимна без особен ентусиазъм. — И не само отпечатъци от криминални досиета, а и от военни и правни, от досиета на граждански служби — всякакви. Така ли е?
— Да, така е. Но… детектив Бош, ние…
— Хари.
— Добре, Хари. Това е велико пособие, което се усъвършенства с всеки изминал ден. В това отношение сте прав, но все още присъстват такива компоненти като време и човешка ангажираност. Отпечатъците за сравнение трябва да бъдат сканирани и закодирани, после тези цифрови кодове трябва да бъдат въведени в компютъра. Срокът за изпълнение на такава поръчка е дванайсет дни.
Посочи табела, закачена на стената над компютъра. Беше от онези с възможност за промяна на цифрите — като табелките в полицейските управления, които показват Х броя дни от последния смъртен случай.
— Тук никой няма предимство. Попълни стандартния формуляр, ще ти дам…
— Слушай, прекрасно знам, че има изключения — особено за случаите на убийство. Онзи ден някой го е направил за Едгар и Бърнс, без да чака дванайсет дни. Веднага са обработили данните им и те са разнищили три убийства за един ден — ей така!
Бош щракна с пръсти. Хирш го погледна, после пак прикова поглед в екрана на компютъра.
— Вярно, правят се изключения, но с нареждане отгоре. Защо не говориш с капитан Ливали? Ако ти разпише мол…
— Бърнс и Едгар не са разговаряли с нея. Някой просто го е направил за тях.
— В такъв случай е нарушил правилата. Познавали са някого и той им е направил услуга.
— Аз познавам теб, Хирш.
— Попълни формуляр и ще видя какво мо…
— Колко време ще ти е нужно? Десет минути?
— В твоя случай доста повече. Тази карта за отпечатъци е антика, отдавна излязла от употреба. Ще трябва да я прекарам през Лайв-скенера, който ще даде цифрови стойности на отпечатъците. После ще трябва ръчно да въведа всички кодове в машината. А после в зависимост от обсега, който искаш да покриеш, ще трябва да минат…