Празните очни кухини се взряха надолу.
— ПОКАЖИ МИ.
Скъпоценните камъни, златото и среброто избледняха. Появиха се океански течения, пустини, гори, облаци като стада от биволи албиноси…
— ПОКАЖИ МИ.
Гледната точка се гмурна надолу в живата карта и едно червеникаво петънце се уголеми насред бурен океан. Отминаваха древни планински вериги, пустини от пясък и камънаци.
— ПОКАЖИ МИ.
Смърт се вторачи в спящия Ринсуинд, чиито крака потръпваха начесто.
— ХМ…
Усети как нещо се катери по черната му роба, спира за миг на рамото му, а после скача. Мъничко скелетче на плъх в черно наметало кацна насред картината и размаха настървено миниатюрната си остра коса.
Смърт вдигна Смърт на мишките за качулката.
— НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА.
Малкото скелетче се бореше отчаяно да се откопчи.
— ПИСУК?
— НЕ Е ПО ПРАВИЛАТА — обясни Смърт. — ТРЯБВА ДА ОСТАВИМ НЕЩАТА НА ЕСТЕСТВЕНИЯ ИМ ХОД.
Пак се озърна към картината, сякаш го осени внезапна мисъл, и дръпна увенчания с пискюл край на едно въже. Някъде далеч звънна камбанка.
След малко влезе застаряващ мъж с поднос в ръце.
— Съжалявам, господарю. Чистех банята.
— АЛБЪРТ, НЕЩО НЕ ТЕ РАЗБРАХ…
— Исках да кажа, че затова закъснях с чая.
— НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. КАКВО ЗНАЕШ ЗА ТОВА МЯСТО?
Костеливият показалец почукваше по червения континент. Икономът се наведе да погледне.
— А, това ли… Като бях между живите, господарю, наричахме го Терор Инкогнита. Аз обаче никога не съм ходил там. Но теченията наоколо са коварни. Мнозина моряци са били отнасяни към бреговете му, вместо направо да пропаднат от Ръба, и вероятно са съжалявали за участта си. Сухо като на статуя циц… Голяма суша, де. И по-горещо от на демон паламар… Страшна жега. Но нали поне вие сте се отбивал там?
— О, ДА. ЗНАЕШ ОБАЧЕ КАКВО СТАВА, КОГАТО СИ ВЪРШИШ РАБОТАТА. НЕ ТИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА РАЗГЛЕЖДАШ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ…
Смърт посочи огромната облачна спирала, въртяща се мудно около континента подобно на глутница чакали около умиращ лъв, който едва ли е загубил способността си да ухапе за последен път.
— ТВЪРДЕ СТРАННО. АБСОЛЮТНО УСТОЙЧИВ АНТИЦИКЛОН. А ПО СРЕДАТА — ОГРОМНА БЕЗВЕТРЕНА СТРАНА, КЪДЕТО НИКОГА НЕ БУШУВАТ БУРИ. И НЕ ПАДА ДОРИ КАПКА ДЪЖД.
— Значи е приятно място за екскурзии.
— ЕЛА С МЕН.
Следвани от Смърт на мишките, двамата се запътиха към необозримо огромната библиотека. Някъде под тавана се рееха облаци.
Смърт протегна ръка.
— ИСКАМ КНИГА ЗА ОПАСНИТЕ ТВАРИ НА КОНТИНЕНТ ЧЕТИРИ ХИКСА…
Албърт вдигна глава навреме и отскочи настрана. Отърва се само с леки натъртвания, защото се сети и да се свие на кълбо.
След малко дочу приглушения глас на Смърт:
— АЛБЪРТ, ЩЕ ТИ БЪДА МНОГО БЛАГОДАРЕН, АКО МИ ПОМОГНЕШ ДА СЕ ИЗМЪКНА…
Старецът стана и започна да разбутва грамадните томове, най-сетне успя да издърпа господаря си.
— ХМ…
Смърт взе първата попаднала му книга и прочете заглавието: „Опасни млекопитаещи, влечуги, земноводни, птици, риби, медузи, насекоми, паяци, ракообразни, треви, мъхове и лишеи в Терор Инкогнита“. Погледна гръбчето. „Том 29с, трета част“.
— О, ЯСНО… — Вторачи се във внимателно слушащите го рафтове. — ДАЛИ НЯМА ДА Е ПО-ПРОСТО, АКО ПОИСКАМ СПИСЪК НА БЕЗВРЕДНИТЕ СЪЗДАНИЯ НА ВЪПРОСНИЯ КОНТИНЕНТ? — Зачака. — Е, КАКТО ИЗГЛЕЖДА…
— Един момент, господарю. Ето го.
Албърт сочеше нещо, което лениво летеше на зигзаг. Накрая Смърт протегна ръка и хвана единственото листче. Прочете го много внимателно и го обърна да види има ли нещо на гърба му.
— Може ли? — обади се Албърт и Смърт му подаде листчето. — „Някои от овцете.“ Хъ, май една почивка на морето е по-добра идея…
— КАКВО ЛЮБОПИТНО МЯСТО. АЛБЪРТ, ОСЕДЛАЙ МИ КОНЯ. УВЕРЕН СЪМ, ЧЕ ТАМ СКОРО ЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ МЕН.
— ПИСУК — подхвърли Смърт на мишките.
— МОЛЯ?
— Той каза: „Няма за какво да се тревожите“ — преведе Албърт.
— НЕ ВИЖДАМ ПРИЧИНИ ЗА ПОДОБЕН ОПТИМИЗЪМ.
Четири всепоглъщащи вълни от тишина заляха града, когато Старият Том подчертано не отброи часа.
Неколцина слуги дотътриха количка, огъваща се под тежестта на блюдата. Архиканцлерът най-сетне се предаде и разреши ранна закуска.
Ридкъли прибра рулетката си.
— Я да опитаме пак.
Той се наведе през прозореца и взе мидичка от пясъка. Беше затоплена от слънчевите лъчи. Прибра се в банята и застана пред вратата до прозореца.
Тя водеше към влажен, обрасъл с мъх светлинен кладенец, който пропускаше в мрачния етаж опърпана светлина втора употреба. Толкова надолу в сградата бяха проникнали само няколко снежинки.