— Аха, вече знам как да намирам храна в тази пустош, така ли? — реши да провери Ринсуинд.
Изгледа ядно най-близките криви дървета. Не му се сториха по-плодоносни отпреди. Вдигна рамене.
— Ама че чудак…
Примъкна се към един плосък камък, замахна с тоягата — в случай че нещо реши да се съпротивлява — и го повдигна.
Отдолу имаше сандвич с пушено пилешко.
И вкусът му си беше съвсем като на пушено пилешко.
Малко по-нататък, зад скалите около изворчето, по плоската страна на стърчащ камък избледня някаква рисунка.
Още една пустиня — другаде. Всъщност където и да се намирате, това място ще е другаде за вас. А в същото време може би разстоянието до него е колкото до обратната страна на огледалото.
Няма слънце, освен ако е заело цялото небе, което излъчва равномерно жълто сияние. И тук се намира червеникав пясък, само че достатъчно горещ да ви опари краката.
Грубовата скица на човек се появи върху една скала. Ставаше все по-сложна и многослойна, сякаш невидимата ръка се опитваше да нарисува кости, органи, нервна система и душа.
После човекът излезе от скалата, стъпи на пясъка и пусна долу торбата си, която тук изглеждаше доста по-тежка. Протегна се и разкърши ръце.
Поне тук можеше да говори нормално. В онзи свят на сенките не смееше да повиши глас, за да не се повиши и равнището на океана.
Изрече дума, която от обратната страна на скалата би разтресла дърветата. На истинската реч означаваше нещо като Майтапчията. Същество като този мъж се подвизава в множество вярвания, макар че веселият прякор подвежда. Подобни майтапчии пъхат противопехотни мини под тапицерията на креслата, за да има на какво да се посмеят.
Появи се птица на бели и черни шарки и кацна върху главата му.
— Знаеш какво да свършиш — каза й старецът.
— С оня ли? Ама че бълвоч — подсмихна се птицата. — Че той дори не прилича на герой. Просто е попаднал на подходящото място в подходящото време.
Мъжът изтъкна съвсем основателно, че това може би е най-точното определение за героя.
— Добре де, а защо ти не се захванеш сам с тая работа? — заяде се птицата.
— Требе да има герои — напомни старецът.
— Аха, ама се налага аз да му помогна, а? — подсмръкна пренебрежително крилатата твар, въпреки че това е доста трудно, когато имаш човка вместо нос.
— Право думаш. Айде, шавай!
Птицата сви рамене (което пък е съвсем лесно, ако имаш криле) и отлетя от главата му. Не кацна върху скалата, а направо се шмугна в нея. За миг просветна рисунка на двукрило създание и избледня.
Създателите не са богове. Те творят разни места, тоест избрали са си по-трудното занимание. Боговете пък са създадени от хората, а това обяснява много неща.
Старецът седна и зачака.
Обяснете на някой магьосник идеята за бански и той веднага ще започне да се изнервя. И веднага ще ви зададе куп особено важни за него въпроси: „Защо пък да е толкова оскъден? Къде остава място за златните шевици? За какво ми е дреха без поне четирийсет дълбоки полезни джобове? Ами окултните символи, бродирани с пайети?“
Не бива да се пренебрегва и практическото предназначение на обширните и просторни магьоснически одежди. Задължително е магьосникът да бъде покрит от главата до петите, за да не се плашат свенливите хора и конете. Нищо чудно да съществуват и стройни млади магьосници с бронзов тен и мускули, по-твърди от талпи, но не и след шестдесетгодишен престой на трапезите в Невидимия университет.
Не е нужно и да споменаваме, че само с помощта на тежки земекопни машини бихте успели да разделите магьосника с островърхата му шапка.
Професорът по неопределени изследвания стрелна с ъгълчето на окото си Декана. И двамата се бяха натруфили с дрехи, в които преобладаваха червено-белите ивици.
— Последният, скочил във водата — кресна той, — ще си остане сам-самичък на брега!9
А на ръба на една скала прибоят плакнеше краката на Муструм Ридкъли, който си запали лулата и заметна въдицата. На самия край на влакното имаше такова страховито съчетание от тежести и плувки, че ако не примамеше рибата да захапе кукичката, можеше просто да я пребие.
Смяната на обстановката изглежда подейства благотворно на Библиотекаря. Само няколко минути след като го оставиха на слънце, той си върна обичайния вид чрез поредната кихавица. Сега седеше на пясъка, наметнат с одеяло и с широк папратов лист върху главата си.
А денят наистина беше прекрасен. Беше приятно топло, морето шумеше успокояващо, вятърът шепнеше кротко в листата на палмите. Библиотекарят съзнаваше, че би трябвало да се почувства по-добре, а вместо това го налягаха все по-тежки опасения.
9
И магьосниците обичат да се веселят и да се закачат помежду си, но им се случва рядко и затова не научават съответните лафове.