Архиканцлерът се вторачи още по-опулено.
— Как мислиш, дали да не стана все пак?
— Е, сър, той си е шезлонг в момента. Предполагам, че е напълно нормално някой да седи на него.
— Стибънс, непременно трябва да го излекуваме. Ама че побъркана ис…
— Ехо-о-о, господа-а-а!
Зад прозореца нещо ставаше. Мярна се видение в розово, каквото в други обстоятелства би причинил само някой от най-опасните халюциногени.
На теория не съществува начин дама над определена възраст да излезе с достойнство през прозорец, но конкретната особа имаше непреклонното намерение да го стори. Достойнството го раздават безплатно на крале и архиепископи, докато тя излъчваше и благоприличие, а то е домашна изработка от ковано желязо. Все пак в един момент й се налагаше да покаже мъничко от глезените си, затова заседна в рамката на прозореца, умувайки как да избегне опасността.
Старшият дискусионен наставник се прокашля. Ако носеше вратовръзка, би я оправил с два пръста.
— Аха — изсумтя Ридкъли. — Неоценимата госпожа Уитлоу. Стибънс, искам някой да отиде при нея и да й подаде ръка на слизане.
— Аз ще й помогна — предложи Старшият наставник с изненадваща за самия себе си припряност.
Икономката на Невидимия университет се обърна и нареди нещо на някого зад прозореца, а когато пак погледна към брега, готовността й да крещи на подчинените си мигом се смени с далеч по-слънчевото изражение, предназначено за магьосниците.
Професорът по неопределени изследвания веднъж разстрои сериозно Старшия дискусионен наставник със забележката, че лицето на госпожа Уитлоу сякаш цялото е съставено от брадички, затова пък лъщи като свещ, оставена твърде дълго на слънце. За икономката можеше да се каже и че в нея липсва дори намек за права линия, докато не открие неизбърсан прахоляк. Тогава устните й биха послужили успешно за нивелир.
Повечето магьосници изпитваха страхопочитание към нея. Тя владееше чудати сили, които те дори не проумяваха, например способността да организира оправянето на леглата и бърсането на прозорците. Не е излишно да изтъкнем, че майстор на магиите, който може да изтръгне ужасяващи енергии от жезъла си и безстрашно да ги насочи към някое чудовище, пръкнало се от отвъдните измерения, едновременно с това има дарбата да хване метлата не където трябва и да се нарани тежко. А по волята на госпожа Уитлоу дрехите биваха изпирани, чорапите пък закърпвани.10 Ако някой допуснеше грешката да я подразни, неговите покои се чистеха до блясък по-често от необходимото, а тъй като за магьосника кабинетът му е неприкосновен като джобовете на панталона, възмездието беше смазващо за самочувствието на жертвата.
— Помислих си, че вие, господа, не бихте имали нищо против да хапнете нещо — съобщи милостиво икономката. — Затова си позволих да поръчам на момичетата малко студени закуски. Ей сега ще ги взема…
Архиканцлерът побърза да стане от обраслия с козина шезлонг.
— Чудесна идея, госпожо Уитлоу.
— А… значи закуски… — промърмори Старшият дискусионен наставник. — Ама тук май е средата на следобеда…
Тонът му обаче заявяваше ясно, че ако госпожа Уитлоу иска да е сутрин, той не би посмял да й противоречи.
— Всичко е заради скоростта, с която светлината прекосява Диска — подсказа Пондър. — Убеден съм, че се намираме близо до Ръба. В момента се опитвам да си припомня как човек познава часа по слънцето.
— На твое място бих почакал малко — посъветва го Старшият наставник, засенчил очите си с длан. — Още е твърде ярко, за да видиш стрелките и числата.
А Ридкъли кимаше щастливо.
— Уверен съм, че на всички ще допадне идеята да похапнем нещо подходящо за тропически плаж.
— Пушено свинско и горчица… — изведнъж се събуди Деканът.
— Може би и бира — обнадежди се Старшият наставник.
— А дали има от онези ролца с яйчица в тях? — замечта се Лекторът по съвременни руни. — Все пак, да си призная, винаги съм смятал, че е доста жестоко към пиленцата…
Чу се тих звук, досущ като онзи, любимия ви, когато сте били на седем години и сте пъхали показалец в устата си, за да го измъкнете бързо с абсолютната убеденост, че това е изумително забавно.
Пондър се обърна бавно, плашеше го предчувствието какво ще види.
Госпожа Уитлоу придържаше с едната си ръка поднос с прибори, с другата ръчкаше безпомощно въздуха с взетата от прозореца пръчка.
— Ами само я махнах да не ми пречи — обясни тя. — Сега пък не мога да намеря глупавия прозорец.
На мястото на тъмния правоъгълник, откриващ изглед към мърлявия кабинет на географа, имаше само полюшващи се палми и огрян от слънцето пясък. В известен смисъл това беше несъмнено подобрение. Зависи от гледната точка.
10
Магьосниците нямат хромозомата ДОМ в гените си. Жени — изследователки са установили, че тази хромозома съдържа заложбата за умението да виждаш купчината мръсни съдове в мивката, преди завъдилите се по тях форми на живот да са изобретили колелото. Или да са открили слууда.