— Поне намерихте ли я? — осведоми се Деканът.
— Не, обаче попаднахме на останките от експедицията, потеглила предната учебна година.
— И какво направихте?
— Изядохме и техните ботуши.
Иззад вратата се разнесе тежко пляскане като от корици в кожена подвързия.
— Вътре има доста зли инкунабули — напомни Старшият дискусионен наставник. — Като нищо откъсват ръката заедно с рамото.
— Е, поне не разбират от дръжки на врати — помъчи се да разсее напрежението Деканът.
— А, разбират, стига да има и някоя със заглавие „Дръжки на врати за начинаещи“ — възрази Старшият наставник. — Нали се четат една друга?
Архиканцлерът се озърна към Пондър.
— Стибънс, възможно ли е да има и такава книга?
— Сър, според теорията за Б-пространството на практика е неизбежно.
Магьосниците като един отстъпиха още малко.
— Тази щуротия не може да се точи до безкрай — заяви Ридкъли. — Трябва да излекуваме Библиотекаря. Щом болестта му е магическа, все ще изнамерим и някакъв магически лек, нали?
— Муструм, предлагаш твърде опасно средство — охлади го Деканът. — Той целият в момента е пълен хаос от несъвместими магически влияния. Невъзможно е да предвидим как ще му подейства още малко магия. И без това темпоралната му жлеза5 се е развихрила. Ако добавим и нещо друго… Не се знае какво ще стане.
— Ще видим какво ще стане — сопна му се Архиканцлерът. — Нуждаем се от свободен достъп до Библиотеката. Декане, правим това за учебното заведение, към което всички принадлежим. А Невидимият университет е по-важен от отделния човек…
— … човекоподобно…
— Благодаря. Отнася се и за човекоподобните. Не бива да забравяме, че „аз“ е една от най-кратките думи в речника.
Вратата се разтресе от поредния свиреп удар.
— Всъщност — подхвърли Старшият дискусионен наставник — думата „ти“ не е по-дълга.
— Разбира се, имам избор — продължи Ридкъли, пуснал заяждането покрай ушите си като поредния досаден фонов шум. — Бих могъл да назнача друг библиотекар… И трябва да е някой от по-старшите, който се ориентира добре тук… Хм, чие ли име първо ще изплува от паметта ми? Декане?
— Добре де, добре! — озъби се набелязаната жертва. — Прави каквото искаш! Сякаш не е така всеки път!
— Ъ-ъ… Сър, не ни е по силите да осъществим предложението ви — обади се Пондър.
— Нима? — вдигна вежди Ридкъли. — Май се пишеш доброволец да поизбършеш праха от рафтовете с книги?
— Сър, наистина е немислимо да му въздействаме с магия. Защото първо ни предстои да решим един ужасен проблем.
— Господин Стибънс, всеки проблем всъщност е скрита възможност за напредък.
— Напълно вярно, сър. И ние ще постигнем напредък, ако първо научим името на Библиотекаря.
Другите магьосници замърмориха одобрително.
— Право е момчето — вметна Лекторът по съвременни руни. — Как ще променим вида на магьосник, като не му знаем името?
— Ха, всички го наричаме Библиотекаря — ухили се Архиканцлерът.
— Сър, това е само название на длъжността му.
Ридкъли се озърна към останалите.
— Ей, все някой трябва да му помни името. Ама че работа!… Надявах се, че поне си знаем имената. — Вторачи се в Декана. — Е, какво ще кажеш?
— Той все пак доста отдавна е човекоподобно — отвърна Деканът. — А повечето от някогашните му колеги… ни напуснаха. Образно казано, възнесоха се при Великата небесна трапеза. Тогава преживявахме поредния период на droit de mortis.6
— Да, но сигурно го имаме все някъде из архивите.
Магьосниците се замислиха за планините от книжа.
— Е, щом досега архиварят не го е открил… — проточи Лекторът по съвременни руни.
— А кой ни е архивар?
— Ами Библиотекарят.
— Няма ли го поне в годишника на випуска, с който е завършил?
— Колкото и да е странно — промърмори Деканът, — но някаква беда е сполетяла всеки екземпляр от онзи годишник.
Ридкъли веднага забеляза изопнатото му лице и попита недоволно:
— Дали случайно не е откъснат точно определен лист, затова пък по годишниците е останал аромат на банани?
— Много прозорлива догадка.
Архиканцлерът се почеса по брадичката.
— Явен умисъл…
— Ама вижте — започна Старшият дискусионен наставник, — той винаги се е грижил никой да не научи името му. Бои се, че някой ден ще ни хрумне да му върнем човешкия вид. — Вторачи се многозначително в Декана, който тутакси направи кисела гримаса. — Някои хора честичко подмятат, че било неприлично нашият Библиотекар да е човекоподобно.
— Само си позволих да споделя убеждението си — замърмори Деканът, — че това противоречи на традициите ни…
5
Магьосниците са убедени в съществуването на темпоралната жлеза, макар дори най-упоритият алхимик да не е открил досега къде точно е разположена в тялото. В момента е популярна хипотезата, че тя съществува в безтелесен вид — нещо като безплътен апендикс. Тази жлеза би трябвало да е наясно колко сте стари и да е толкова податлива на магическо въздействие, че да функционира и обратно, като поглъща нормалното отделяне на хормона хрононин. Според алхимиците тя е ключът към безсмъртието, но нали те твърдят същото за портокаловия сок, коравия хляб и собствената ви урина? Пък и алхимиците са всеизвестни с готовността дори да си отрежат главите, ако им внушите, че така поне мъничко ще си удължат живота.
6
Правото на магьосника да ускори прогреса в кариерата си, като изтреби някои от по-старшите си конкуренти. В момента е излязло от употреба, защото няколкото ентусиазирани опита да бъде премахнат Муструм Ридкъли доведоха само до това, че виновниците поне две седмици не можаха да се отърват от кънтящия звън в ушите си. Настоящият Архиканцлер смята, че макар на върха да има достатъчно място, може да се настани удобно и съвсем сам на него.