— Ами те са като… изпарения. — Хлъцна. — Тъй ами. Хубавички клъбца пара.
— Да не кипят случайно?
— Не, бе. Не. Много е студено в пустите облаци. Понякога се спускат нисичко, дори докосват земята.
Магьосниците се споглеждаха.
— Ей, в тая страна взехме да правим страхотна бира — промърмори Бил.
— Облаците требе да са опасни — реши Деканът. — Не щем да ни повалят къщите и дърветата.
— А… Но… Но те са меки, ясно? Като дим.
— Нали уж разправяше, че не били горещи!
Ринсуинд изведнъж налучка идеалното обяснение.
— Някога дъхали ли сте на студено огледало? — попита ги засиял.
— Не че го правя често, ама се сещам к’во става.
— Ето ви ги облаците! Е, горе-долу… Може ли още една бира? Ама че работа, хич не се напи-пи-пивам от нея, колкото ще да хъркам… да бе, къркам. И мисля ясно като… като… като не знам си що.
Архиканцлерът потропа с пръсти по масата.
— Ти и тая история с дъжда… Напипвам някаква връзка. Тъкмо ни свърши водата и ти изскочи отнейде…
Ринсуинд се оригна.
— Ей, вярно бе, трябваше да оправя нещо. Островърхи шапки във въздуха…
— Къде ги мярна за последно?
— В оная пивоварна, дето няма бира. Уж витаели духове, ха-ха. С шапки, ха-ха-ха…
Бил се вторачи в него.
— А тъй! — Огледа окаяната фигура на далечния си братовчед. — Я да слезем там. — Пак премери с поглед Ринсуинд и взе някакво решение. — Ще си носим бира.
Пондър Стибънс се опитваше да използва интелекта си, но мислите му шаваха съвсем мудно. Всичко бе потънало в тъмата и той не можеше да помръдне, но незнайно защо не се чувстваше зле. Беше почти като скъпоценните мигове в леглото, когато си буден само колкото да знаеш, че все още си унесен приятно.
Изумително е как може да минава времето.
Веригата от хора, подаващи си кофи, се бе проточила чак до пристанището. Хиксианците не бяха народ, който ще позволи да изгори пивоварна, ако ще и в нея да не се произвежда бира. Важен беше принципът.
Магьосниците предизвикаха с появата си хорово мърморене, случваше се някой и да подвикне присмехулно, но само ако е добре скрит зад гърбовете на останалите.
От главния ход, разбит с обсаден таран, изскачаха кълба дим и изпарения.
Архиканцлерът влезе вътре, влачейки за ръка своя щастливо ухилен сродник.
Рекламата на бирата „Ру“, превърнала се в опушен метален скелет, още лежеше на пода.
— Като падна, той взе да размахва ръце и да дърдори за островърхи шапки — сподели Нилет.
— Декане, провери за магия — нареди Бил.
Деканът протегна ръка и се разлетяха искри.
— Нищо особено — вдигна рамене той. — Нали ви казах, че…
За миг няколко заострени нагоре силуета се мярнаха във въздуха и изчезнаха.
— Ама туй не е магия — обади се един от местните магьосници. — Призраци.
— Всички знаят, че тука витаят зли духове.
— Зли са, я! — сопна се Архиканцлерът. — Щом се бъзикат с бирата…
Нилет услужливо посочи един капак на пода.
— Само че наникъде не води. Има люк към улицата и разни складове, нищо друго.
Щом го отвориха, магьосниците надникнаха надолу.
Видяха непрогледен мрак. Дребна твар с доста повече от четири крачета се шмугна встрани. От дупката лъхаше на много стара и много вкиснала бира.
— Няма проблеми — великодушно махна Ринсуинд с ръка, стиснала пълна кутийка. — Да сляза пръв, а?
Ама че забавно…
В стената беше завинтена ръждясала стълба. Заскрибуца, щом той стъпи на първия напречник, а няколко стъпки над дъното поддаде и го пусна неучтиво долу. Магьосниците го чуха да се кикоти.
— Няма проблеми. Случайно някой да носи факел? Тъмничко е.
През отвора обаче се просмукваше достатъчно мъждива светлинка, за да различи Ринсуинд огромни тръби. Беше очевидно и че след затварянето на пивоварната, но преди всеки вход да бъде грижливо залостен, подземията са били използвани от млади хора, които са били принудени да живеят с родителите си в твърде тесни къщи, а пък цивилизацията не се е сетила да изобрети удобните за някои цели автомобили.
И бяха писали по стените. Ринсуинд разчете послания към бъдните епохи, съобщаващи например, че Б. Смот е льохман. Нямаше си идея що за чудо е льохманът, но пък изобщо не се усъмни, че на Б. Смот едва ли му е харесвало да го наричат така. Често се чудеше как жаргонът излъчва значението си право в мозъка, колкото и да ти е непознат езикът.
Зад него нещо тупна — Багажът се приземи върху каменните плочи.
— А, готиният пич Сандъчко — приветства го Ринсуинд. — Няма проблеми!