И се оказа, че съдържат изобилие от хора.
— Какво е това?!
— Декане, ти ли си?
— Аз съм.
— Ама ти не си Деканът!
— Що за нахалство?! Ти пък кой си?!
— Да пукна, ама тука има маймуна!
— Ох, не! Не го казах аз! Ей тоя беше!
— Архиканцлер?
— Моля?
— Моля?
— А бе, колцина сте?
Чернилката се разсея до бледовиолетово.
— Я стига сте кряскали!
Ринсуинд се смая, че го послушаха.
— Вижте, стените се събират! Това място се мъчи да не съществува!
Щом изпълни дълга си към себеподобните, той се завъртя на пети и побягна по друсащата се под краката му скала.
След броени секунди Багажът го изпревари, а това винаги беше зловещ признак.
Чуваше гласовете зад себе си. Магьосниците трудно възприемат понятия като „непосредствена заплаха“. Предпочитат онази, за която могат да спорят. Но в бързо спускащия се таван има несъмнен намек за опасност, който се просмуква в съзнанието и на най-опърничавите.
— Аз ще ви спася, госпожо Уитлоу!
— Тръгвайте нагоре!
— Според вас колко бързо се събират тези стени?
— Млъкни и тичай!
Едно червеникаво кенгуру профуча край Ринсуинд. Сащисаното морфично поле на Библиотекаря отначало го превърна в сталагмит с козина — форма, явно много подходяща за оцеляване в пещери. Бързо схвана обаче, че може да е съвсем за кратко в пещера, която се смалява припряно, и го преобрази в местния вид, развиващ най-прилична скорост.
Човекът, Багажът и кенгуруто се изстреляха през отворения капак и се натъркаляха в купчинка на пода.
Под тях отекна грохот и ги притисна тежко меле от магьосници и жени.
Способността да се задават въпроси от рода на „Къде съм аз?“ и „Кой пита всъщност?“ е свойството, отличаващо човечеството от, да речем, сепията.18 Магьосниците от Невидимия университет, представлявайки интелектуалния каймак на своето поколение… или поне вишничката върху мозъчния му сладолед, преодоляха този етап за някакви си минути. Много гъвкаво прилагат някои идеи. В един миг спориш разпалено с останалите каква форма има главата на патицата, в следващия разни типове те уверяват, че си прекарал хиляди години в скалите. Това изобщо не е проблем за човек, способен да открие тоалетната на Университета.19
Отгоре на всичко имаха да обсъждат по-важни въпроси, след като се настаниха около масата в местния университет.
— Има ли нещо за ядене? — веднага попита Ридкъли.
— Късна доба е, сър.
— Значи сме пропуснали вечерята?
— С хилядолетия, Архиканцлер.
— Ама наистина ли? В такъв случай, господин Стибънс, крайно време е да наваксаме. Впрочем… имате си хубаво университетче, господин архиканцлер.
Ридкъли подчерта с тона си, че съответните думи могат да бъдат написани единствено с малки букви.
Архиканцлерът Ринсуинд му кимна колегиално.
— Благодарско.
— Хубаво като за една колония, разбира се. Предполагам, че правите всичко, което е по силите ви.
— Много мило, Муструм. По-късно ще се радвам да ти покажа изгледа от върха на нашата кула.
— Изглежда мъничка.
— Доста хора си го мислят отначало.
— Ринсуинд… — замисли се Ридкъли. — Името ми напомня за нещо.
— Сър, тъкмо Ринсуинд бяхме тръгнали да търсим — спокойно напомни Пондър.
— Тъй ли? Издигнал се е, значи. Виж какво прави с хората чистият въздух.
— Не, сър. Нашият е онзи кльощавият с проскубаната брадица в другия край на масата.
Ринсуинд смирено вдигна ръка.
— Ето ме.
Ридкъли изсумтя:
— Добре де, все пак го открихме. Човече, с какво си играеш там?
Ринсуинд показа бръмчилото.
— Изскочи заедно с вас от пещерата. Чудя се за какво ли може да послужи?
— Някаква играчка — обясни Пондър. — Библиотекарят си я намери.
— Всичко е ясно — заключи Ридкъли. — Ей, тази бира е пивка, а? Да, архиканцлер, убеден съм, че можем много да научим едни от други. Разбира се, повече вие от нас, отколкото обратното. Дали да не се спогодим за размяна на студенти?
— Добра идея.
— Веднага давам половин дузина срещу свястна косачка за трева. Нашата все се чупи.
— Архиканцлерът — намеси се Пондър — се опитва да подскаже, че завръщането ни може да се окаже труден проблем. Явно положението тук е трябвало да се промени с нашата поява, но това не се случи.
— Вашият Ринсуинд — вдигна рамене Бил — май си мислеше, че като ви стовари тука, ще вземе да завали. Ама не стана.
… уум…
— Ринсуинд, стига си играл с това чудо — подразни се Ридкъли. — Я да видим сега… Бил, очевидно е, че като по-опитни магьосници от вас знаем множество начини да извикаме дъжд. Не очаквам никакви затруднения.
18
Е, разликата може да не е особено очевидна, защото хората и сепиите споделят навика в трудни ситуации да се крият зад облаци мастило.