Докато възхваляваше рядкото произведение на старите поети, непознатият извади от джоба си книгата и като прикрепи на носа си чифт очила с железни рамки, той я отвори с грижливост и благоговение, подходящи за подобна свята цел. След това без заобикалки или извинения той доближи до устата си описания вече непознат инструмент15 и изтръгна от него висок, остър звук, последван от друг звук, с една октава по-нисък, излязъл от собственото му гърло. Той почна да пее с пълен, сладък и мелодичен глас, който сякаш беше предизвикателство срещу музиката, поезията и дори срещу несигурните движения на необученото му животно: как е мило и приятно задружно всички да живеят! В душата чувство благодатно се стича, както и елеят — светото масло ароматна — на Аарона по брадата, достигаща комай земята.
При пеенето на тези тромаво стъкмени стихове непознатият ритмично вдигаше и сваляше дясната си ръка, която при движение надолу докосваше за миг страниците на малкия сборник, а при издигане се размахваше така, че само посветеният в това изкуство би могъл да се надява да наподоби тези ръкомахания. Изглежда, че дългата практика бе наложила това ръкомахане като необходимо, тъй като то не престана, докато певецът не стигна думата, избрана от поета за завършек на песента. Тая дума бе изречена от непознатия със съответно натъртване.
Това нарушаване на горската тишина не можеше да не достигне до слуха на тези, които вървяха само няколко крачки напред. Индианецът се обърна към Хейуърд и промърмори няколко думи на развален английски език, а майорът на свой ред заговори на непознатия, като прекъсна и временно тури край на музикалните му старания.
— Макар да не се намираме в опасност, най-елементарната предпазливост налага да вървим през този пущинак колкото се може по-безшумно. И затова, Алиса, ще ми простите, ако намаля удоволствието ви, като помоля този джентълмен да отложи пеенето си за по-благоприятен момент.
— Вие наистина го намалихте — отвърна дяволитата девойка. — Никога не бях чувала по-сполучливо изпята мелодия на такъв глупав текст и тъкмо размишлявах дълбокомислено върху причината на това несъответствие, когато вие прекъснахте ценните ми мисли с вашия басов глас, Дънкън!
— Не знам защо наричате гласа ми басов — каза Дънкън, засегнат от забележката й, — обаче знам, че вашата безопасност и тази на Кора са ми много по-скъпи, отколкото Хенделовата16 музика. — Той замълча, извърна бързо глава към един храсталак, а после погледна подозрително към водача, който продължаваше равномерния си ход с несмущавана сериозност. Младият човек се усмихна сам на себе си, тъй като погрешно бе сметнал няколко горски къпини за светещи очи на дебнещ дивак, и продължи да язди напред, като отново подхвана разговора, прекъснат от мимолетното му подозрение.
Но грешката на майор Хейуърд се състоеше само в това, че позволи благородната му младежка гордост да притъпи зорката му бдителност. Кавалкадата не бе отминала много, когато клоните на гъсталака се разтвориха предпазливо и един човешки образ, толкова жесток и див, колкото можеха да го направят дивашкото изкуство17 и неубозданите страсти, се показа и проследи отдалечаващите се пътници. Ликуваща усмивка озари нашареното с тъмни бои лице на горския обитател, когато следеше с поглед своите бъдещи жертви, които не подозираха нищо. Леките, грациозни форми на девойките се появяваха и изчезваха между дърветата по извитата пътека, следвани от мъжествената фигура на Хейуърд. Най-после безформеното тяло на псалмопевеца се скри зад безбройните стволове на дърветата, които се издигаха на тъмни редици в междинното пространство.
ГЛАВА III
Като оставим нищо неподозиращия Хейуърд и доверчивите му спътници да проникнат още по-дълбоко в гората, в която се криеха коварните й обитатели, ние ще се възползуваме от правото, което всеки автор има, и ще преместим сцената на разказа си няколко мили по на запад от мястото, където видяхме за последен път нашите герои.
Този ден двама мъже се навъртаха край брега на един малък, но бърз поток, намиращ се на един час път от лагера на генерал Уеб. Те имаха вид на хора, които чакат появяването на някой отсъствуващ или приближаването на очаквано събитие. Дърветата образуваха обширни сводове до брега на реката, надвесваха се над нея, хвърляха тъмната си сянка във водите й и ги правеха още по-тъмни.
15
Става дума за инструмент, подобен на свирка, с който се дава тон нещо като устен камертон. Б.пр.
17
Много от червенокожите воини с особено майсторство са украсявали лицата и телата си. Изглежда, че е съществувало голямо разнообразие в украсата, която понякога е достигала до изкуство. Един от старите писатели описва по следния начин украсен воин, който той лично е видял: „Видях един индианец, който можеше да си нарисува три лица — едно лице отпред; от едната страна той изглеждаше като орел с малко разтворена човка, със съвършено око и съвършена глава; от другата страна носът представляваше свинска зурла с малко око над нея, из която се подаваха изкусно изписани зъби“. — Б.а.