— Моят брат бе наречен лъжец — каза той — и приятелите му се ядосаха. Сега те ще покажат, че той казва истината. Дайте пушки на затворниците и нека те докажат кой е Дългата карабина.
Магуа се престори, че приема това предложение като ласкателство, макар много добре да знаеше, че то бе продиктувано от недоверието им към него. Той направи знак, че е съгласен, напълно сигурен, че истинността на думите му ще се докаже от такъв ловък стрелец като разузнавача.
Веднага дадоха пушки на двамата приятелисъперници и ги накараха над главите на множеството да се прицелят в пръстен съд, който случайно се намираше на един дънер на около петдесет ярда от мястото, където бяха застанали.
Хейуърд се усмихна сам на себе си при мисълта, че ще се състезава с разузнавача, но реши да продължи играта, докато разбере истинските намерения на Магуа. Като вдигна най-внимателно пушката си, той се прицели три пъти и стреля. Куршумът одраска дървото на няколко инча от съда. Общото одобрително възклицание показа, че всички сметнаха изстрела като доказателство за умението му да си служи с пушката. Дори Ястребово око кимна с глава, сякаш искаше да каже, че резултатът беше по-добър, отколкото е очаквал. Но вместо да прояви желание да се състезава с успелия стрелец, в продължение на една минута той стоя облегнат на пушката си като човек, който напълно е потънал в мислите си. Единият от младите индианци, които им бяха дали оръжието, го събуди от тази му унесеност, като го бутна по рамото и каза на крайно развален английски език.
— Може ли бледоликият да го бие?
— Да, хуроне! — възкликна разузнавачът, като вдигна късата пушка в дясната си ръка и я разтърси срещу Магуа с такава лекота, сякаш тя беше тръстика. — Да, хуроне, бих могъл сега да те застрелям и никоя земна сила не би била в състояние да предотврати това. Виещият се ястреб не е по-уверен, че ще хване гълъба, отколкото съм аз, че ще те улуча, стига само да реша да пратя куршума в сърцето ти! И защо да не го направя? Защо? Защото принципите ми на белокож забраняват това и защото може би ще докарам беда върху главите на нежни и невинни създания. И ако има някакво същество, което ти наричаш бог, благодари му в душата си, защото наистина имаш основания за това.
Поруменялото лице, ядосаните очи и изпънатата фигура на разузнавача събудиха тайно страхопочитание у всички, които го чуха. Делаварците притаиха дъх в очакване, но самият Магуа, макар и да нямаше вяра във врага си, продължи да стои невъзмутим и спокоен, прикован на мястото си от тълпата, сякаш беше пуснал там корени.
— Бий го! — повтори младият делаварец до лакътя на разузнавача.
— Да бия какво, глупако, какво! — възкликна Ястребово око, като продължаваше да размахва ядосано оръжието над главата си, макар че очите му вече не бяха отправени към Магуа.
— Ако белият човек е воинът, за който се представя — каза старият вожд, — нека улучи по-добре целта.
Разузнавачът се изсмя високо, а неестественият му глас сепна Хейуърд. След това Ястребово око хвърли тежко пушката си в протегнатата си напред лява ръка и пушката изгърмя, като че ли от сътресението; във въздуха полетяха парчета от глинения съд и се разпиляха на всички страни. Почти в същия миг се чу падане на оръжие; разузнавачът беше захвърлил презрително пушката си на земята.
В първия момент тази тъй необикновена случка събуди неописуемо възхищение. После сред множеството се понесе тих, все по-засилващ се ропот, който показваше, че тълпата е обхваната от най-противоречиви чувства. Докато някои открито изявяваха възторга си от тази безпримерна ловкост, по-голямата част от туземците бяха наклонни да вярват, че успешният изстрел бе просто случайност. Хейуърд не се забави да потвърди това мнение, което беше тъй благоприятно за собствените му твърдения …
— Това беше случайно! — възкликна той. — Никой не може да стреля, без да се прицели.
— Случайно! — повтори като ехо възбуденият горски жител, който сега най-упорито искаше да докаже самоличността си, без да разбере тайните намеци на Хейуърд, който го молеше да подкрепи играта му. — И онзи ли лъжлив хурон го смята за случайност? Дайте и на него пушка и ни сложете лице срещу лице, без нищо да ни закрива или да ни пречи, и нека провидението и собствените ни очи да разрешат спора ни. На вас, майоре, не правя това предложение, защото цветът на кръвта ни е еднакъв и двамата служим на един и същи господар.