— Че хуронът е лъжец, е съвсем очевидно — отвърна невъзмутимо Хейуърд. — Сам го чухте да настоява, че вие сте Дългата карабина.
Невъзможно е да се каже какво би твърдял след това упоритият Ястребово око в неудържимото си желание да докаже самоличността си, ако старият делаварец не се беше намесил още веднъж.
— Ястребът, който се спуща от облаците, може да се върне, когато пожелае — каза той. — Дайте им оръжията!
Този път разузнавачът грабна жадно пушката. Магуа вече нямаше основание да се бои, но все пак наблюдаваше движенията на стрелеца с подозрителен поглед.
— Нека сега докажем пред лицето на делаварското племе кой от двамата е по-добър майстор — извика разузнавачът, като потупа приклада на пушката си с пръста, който бе дърпал спусъка за толкова смъртоносни изстрели. Виждате ли, майоре, кратунката, която виси на онова дърво! Ако сте стрелец, годен за служба по границите, хайде да ви видя как ще я пръснете!
Дънкън погледна кратунката и се приготви да поднови състезанието. Тя беше обикновен малък съд, употребяван от индианците, завързан с връв от еленова кожа и окачен на изсъхналия клон на малък бор на разстояние от стотина ярда, ако не и повече. Самолюбието е толкова сложно чувство, че макар и да съзнаваше каква незначителна стойност имаше преценката на неговите дивашки съдии, младият офицер забрави непосредствената цел на състезанието в желанието си да го спечели. Вече видяхме, че изкуството му на стрелец не беше за пренебрегване и сега той твърдо реши да прояви своето най-голямо внимание и предпазливост. Той гръмна и трима-четирима млади индианци, които се втурнаха напред, когато се чу изстрелът, възвестиха с викове, че куршумът е заседнал в дървото, малко настрани от целта. Всички воини възкликнаха одобрително, а после обърнаха въпросително очи към противника на офицера.
— Този изстрел може да е добър за хората от полка „Кралските американци“! — каза Ястребово око, като още веднъж се разсмя по свойствения си безгласен, сърдечен начин. — Но ако моят куршум често бе попадал на такова разстояние от целта, много белки, чиито кожи сега са станали дамски маншони, все още биха се разхождали из гората и не един мингозец, който вече е отишъл на онзи свят, би продължавал да върши дяволиите си из тези земи до ден днешен. Надяваме се, че индианката, на която е тази кратунка, има повече такива съдове във вигвама си, защото в този съд няма вече да държи вода.
Докато говореше, разузнавачът бе заредил и запънал пушката си. Когато свърши, той отстъпи крачка назад и започна бавно да вдига дулото й. Движението беше сигурно, равномерно и в една посока. Когато пушката зае напълно водоравно положение, тя се задържа така за миг, без да потрепне или да се отклони настрани, сякаш и човекът, и оръжието бяха издялани от камък. В този миг на пълна неподвижност пушката избълва съдържанието си сред блясъка на светия огнен език. Младите индианци пак се впуснаха тичешком напред, но от трескавото им дирене и разочарованите им погледи се разбра, че не се виждат никакви следи от куршума.
— Вълк си — каза старият вожд на разузнавача с тон на пълно отвращение. — Ти си вълк в кучешка кожа. Ще поговоря с Дългата карабина на ингизите.
— Ех! Ако беше с мене пушката, която ми е дала това име, обзалагам се, че щях да улуча връвта и кратунката щеше да падне на земята, без да се счупи! — отвърна Ястребово око, без ни най-малко да се смущава от държането на другия. — Глупаци, ако искате да намерите куршума на един опитен горски стрелец, трябва да търсите вътре в предмета, а не около него.
Индианските младежи веднага разбраха мисълта му, защото този път той говореше на делаварско наречие, и като дръпнаха кратунката от дървото, те я вдигнаха високо с възторжен вик. На дъното й имаше дупка, прорязана от куршума, който бе влязъл през отвора на горния и край. При тази неочаквана гледка от устата на всички присъствуващи воини се изтръгнаха силни и буйни викове на удоволствие. Това реши спорния въпрос и напълно установи правото на Ястребово око да притежава опасната слава, която си бе спечелил. Любопитните и възхитени погледи, които бяха обърнати към Хейуърд, сега се отправиха към калената от природните стихии фигура на разузнавача, който тутакси стана главен обект на вниманието на заобикалящите го простодушни същества. Когато внезапно избухналата шумна глъчка поутихна, старият вожд подхвана отново разследването.