Човек може по-лесно да си представи, отколкото да опише чувствата, които разкъсваха Магуа, когато Ункас възтържествува. Сега той пристъпи смело и застана пред патриарха.
— Справедливият Таменунд — каза той — няма да задържи това, което хуронът му е поверил.
— Кажи ми, сине на моя брат — подхвана мъдрецът, като извърна погледа си от тъмния лик на Хитрата лисица и с радост насочи очи към по-приятните черти на Ункас, — този чужденец има ли над тебе права на победител?
— Няма никакви права. Пантерата може да влезе в поставен от жените капан, но тя е силна и знае как да избяга оттам.
— А над Дългата карабина?
— Той се надсмива над мингозците. Хайде, хуроне, върви да питаш твоите индианки какъв цвят има мечката.
— Върху чужденеца и бялата девойка, които дойдоха заедно в стана ми?
— Трябва да ги пуснеш да си вървят.
— А има ли хуронът право върху жената, която остави при моите воини?
Ункас не отговори.
— А върху жената, която мингозецът доведе в моя стан? — повтори подчертано Таменунд.
— Тя е моя — извика Магуа, като разтърси тържествуващо ръка срещу Ункас. — Мохикане, ти знаеш, че тя е моя.
— Моят син мълчи — каза Таменунд, като се мъчеше да отгатне чувствата на младежа, който извърна опечалено глава.
— Така е — беше ниският отговор.
Настана кратко и внушително мълчание, което показа съвсем ясно с каква неохота множеството признаваше правотата на искането на мингозеца. Най-после мъдрецът, от когото единствено зависеше решението, рече с твърд глас:
— Хуроне, върви си.
— Както дойдох ли, справедливи Таменунде — запита коварният Магуа, — или с тази, която бе поверена на делаварците? Вигвамът на Хитрата лисица е празен. Върни му това, което му принадлежи.
Старият човек се замисли за миг, после наклони глава към единия от своите почитани другари и запита:
— Не ме ли лъжат ушите ми?
— Не, всичко това е вярно.
— Този мингозец вожд ли е?
— Първият сред своето племе.
— Девойко, какво желаеш да направиш? Един знатен воин те иска за жена. Върви — твоят род не ще угасне никога.
— Хиляди пъти по-добре ще е да угасне, отколкото да бъда подложена на такова унижение! — извика Кора, изтръпнала от ужас.
— Хуроне, умът й е обърнат към шатрите на нейните деди. Една жена, която влиза във вигвама с отвращение, не създава щастлив дом.
— Тя говори с езика на своя народ — отвърна Магуа, като изгледа жертвата си с горчива ирония. — Девойката е от търговски род и иска да продаде скъпо благоволението си. Нека Таменунд каже думата си.
— Вземи за нея откуп, а от нас — добри пожелания.
— Магуа не иска нищо друго освен това, което сам е довел тук.
— Е добре, тогава върви си с това, което ти принадлежи. Великият Маниту забранява на един делаварец да бъде несправедлив.
Магуа се приближи и сграбчи здраво ръката на пленницата си. Делаварците се отдръпнаха мълчаливо назад, а Кора, сякаш съзнала, че всяка съпротива би била безполезна, се приготви безропотно да се подчини на съдбата си.
— Чакай! Чакай! — извика Дънкън, като се втурна напред. — Хуроне, имай милост! Откупът, който ще получиш за нея, ще те направи толкова богат, колкото не е бил никой от твоето племе.
— Магуа е червенокож, той няма нужда от мънистата на бледоликите.
— Злато, сребро, барут, олово — всичко, от което има нужда един воин, всичко ще имаш във вигвама си; всичко, което подхожда на най-великия вожд.
— Хитрата лисица е много силен — възкликна Магуа и силно разтърси ръката, с която бе хванал беззащитната Кора. — Той ще си отмъсти!
— Всемогъщи боже! — провикна се Хейуърд, като стисна отчаяно ръце. — Може ли да се понесе подобно нещо! Към тебе, справедливия Таменунд, аз се обръщам, за да прося милост.
— Делаварецът вече каза думата си — отвърна мъдрецът, затвори очи и се отпусна на мястото си, изморен както от умственото, така и от физическото напрежение. — Хората не отсъждат два пъти!
— Мъдро и разумно е един вожд да не се отказва от това, което вече е изрекъл — заяви Ястребово око, като направи знак на Хейуърд да мълчи, — но благоразумието налага също така воинът да размисли добре, преди да стовари томахавката си върху главата на своя пленник. Хуроне, не те обичам, нито пък мога да кажа, че някой мингозец е видял нещо добро от моите ръце. Справедливо е да се заключи, че ако тази война не свърши скоро, още мнозина от твоите воини ще ме срещнат из горите. Тъй че разсъди дали би предпочел да заведеш в стана си такава пленница, или пък някой като мене — един мъж, когото хората от племето ти биха ликували да видят обезоръжен.