Когато видя, че малката му група се е събрала, разузнавачът взе под мишница „Еленоубиеца“, направи мълчаливо знак на хората си да го следват и ги поведе назад. Така те изминаха няколко десетки ярда и стигнаха до малък поток, който бяха прекосили на идване. Тук Ястребово око се спря и след като изчака да го заобиколят всичките му сериозни и внимателни воини, запита на делаварско наречие:
— Знае ли някой от моите млади воини, къде ще ни заведе този поток?
Един делаварец протегна ръка с два разделени пръста, посочи как те бяха съединени в основата си й каза:
— Преди слънцето да измине пътя си, малката вода ще се влее в голямата. — После показа към мястото, за което беше споменал, и добави: — Двете заедно са достатъчни за бобрите.
— От направлението, в което тече потокът, и от разположението на планините и аз подразбрах същото — отвърна разузнавачът, като погледна нагоре, към пролуките между върховете на дърветата. — Воини, ще се движим под прикритието на бреговете му, докато надушим хуроните. Другарите му отговориха с обичайното си кратко възклицание, изразяващо съгласие. Но като видяха, че водачът им се готви да ги поведе лично, единдвама от тях направиха знак, че не всичко е в ред. Ястребово око разбра многозначителните им погледи и като се обърна, видя, че по целия път дотук псалмопевецът бе вървял подир тях.
— Приятелю — каза разузнавачът сериозно, като в държанието му пролича известна гордост, че заслужава да му се възложи такава задача, — знаеш ли, че това е преден отряд, избран да изпълни най-тежката задача и поставен под командата на човек, който, макар че по-добре би било друг да каже това за него, не ще е склонен да го остави бездеен? Преди да изтекат ако не пет, то поне тридесет минути, ние сигурно ще стъпим на тялото на някой хурон, бил той жив, или мъртъв.
— При все че не сте ми казали какви са намеренията ви — отвърна Дейвид, чието лице бе позачервено и в чиито обикновено спокойни и безизразни очи блестеше особен огън, — твоите хора ми напомнят за синовете на Якова, тръгнали да се бият със сихемовците, които подло са искали да вземат за невеста една девойка от дарения с благоволението на бога народ. Аз извървях много път с младото момиче, което търсите, и живях дълго време край него в добри и лоши обстоятелства. И при все че не съм войнствен човек и не съм запасал остра сабя на кръста си, с радост бих се сражавал заради него.
Разузнавачът се поколеба, като навярно обмисляше какви биха били последиците, ако зачислеше към отряда си такъв странен войник, след което каза:
— Ти не умееш да боравиш с никакво оръжие. Не носиш пушка и вярвай ми, мингозците ще ни върнат онова, което са взели от нас.
— Макар и да не съм самохвален Голиат — отвърна Дейвид, като измъкна една прашка изпод чудноватите си многоцветни дрехи, — аз не съм забравил примера на онова еврейско момче. В детинството си често съм се упражнявал с това древно военно оръжие и вярвам да не съм още съвсем загубил изкуството да си служа с него.
— Аха — каза Ястребово око, като хвърли студен и обезсърчителен поглед върху вървите и торбичката, направени от еленова кожа, — такова нещо би могло да свърши някаква работа, ако трябваше да се защищаваме срещу стрели или дори ножове, само че французите са снабдили всички тези мингозци с хубави пушки с нарези. Но тъй като, изглежда, притежаваш дарбата да минаваш невредим през огън и тъй като си имал щастието да … Майоре, внимавайте, пушката ви е заредена за стрелба! Един-единствен преждевременен изстрел може да струва двадесет напразно свалени скалпа. Певецо, можеш да ни последваш. Може да ти намерим работа, когато стане нужда да се надават викове.
— Благодаря ти, приятелю — отвърна Дейвид и подобно на своя библейски едноименик започна да се запасява с камъчета от дъното на потока. — Макар че желанието да убивам не ми е присъщо, духът ми много щеше да се натъжи, ако ме беше върнал.
— Помни — прибави разузнавачът, като почука многозначително собствената си глава по мястото, където раната на Гамът още не беше напълно заздравяла, — дошли сме тук да се бием, а не да се забавляваме с музика. Докато не прозвучи общият вик, не бива да се чуе никакъв друг глас освен този на пушката.
Дейвид кимна, за да покаже, че е съгласен с условията. Тогава Ястребово око хвърли нов изпитателен поглед върху воините си и даде знак да продължат.