По протежение на една миля те вървяха по коритото на реката. При все че стръмните брегове и гъстите шубраци, които заобикаляха потока, ги защищаваха до голяма степен от опастността да бъдат забелязани, те не пропуснаха да вземат ни една от предпазните мерки, присъщи на индианския начин на воюване. И по двата бряга пълзеше по един воин, за да хвърля от време на време поглед към гората. Всеки няколко минути групата се спираше и се ослушваше за неприятелски звуци с такава острота на слуха, каквато едва ли би могъл да си представи човек, който не живее така близо до природата. Нищо обаче не обезпокои напредването им и те стигнаха до мястото, където по-малкият поток се вливаше в по-големия, без да се появи и най-малкият признак, че някой ги е забелязал. Тук разузнавачът отново се спря, за да огледа гората.
— По всичко личи, че денят ще бъде хубав за битка — каза той на английски, като се обърна към Хейуърд и отправи светлите си очи нагоре към облаците, които се движеха на големи маси по небето. — Блестящото слънце и лъскавата цев на пушката не помагат на прицелването. Всичко е благоприятно за нас — откъм тях вее вятърът, който ще ни донася шумовете и пушека им, а това не е малко. Ние ще стреляме, а те след това ще разберат какво става. Но ето че вече излизаме на открито. Бобрите са се разпореждали около този поток в продължение на стотици години. Дърветата са им служили било за храна, било за бентове, така че, както виждате, тук има много пънове с обелена кора, но малко живи дървета.
Наистина с тези няколко думи Ястребово око даде добро описание на гледката, която сега се откриваше пред тях. Ширината на потока се менеше, като на места той се стрелкаше през тесни пукнатини в скалите, а другаде се разливаше върху цели акри от низината и образуваше малки водни площи, които биха могли да се нарекат езерца. Навсякъде край бреговете му се виждаха разпадащи се останки на дървета във всички стадии на гниенето, като се почне от такива, които сякаш стенеха със своите политнали настрана стволове, и се стигне до онези, които са били наскоро лишени от грапавите кори, криещи тайната на живота им. Няколко дълги, ниски и покрити с мъх дебели дънери бяха разпръснати между тях като паметници на някакво старо и отдавна загинало поколение.
Разузнавачът забеляза всички подробности с такава сериозност и заинтересуваност, каквато те навярно никога преди това не са предизвиквали. Той знаеше, че станът на хуроните се намира само на половин миля нагоре по течението, и с грижата на човек, който се бои от скрита опасност, се обезпокои твърде много, като не намери никакви следи от неприятеля. Веднъж или дваж помисли да даде заповед за стремително нападение и да връхлети в селото неочаквано, но опитността бързо му напомняше за опасността от една толкова безполезна постъпка. После напрегнато и с мъчителна несигурност се ослуша за неприятелски шумове откъм мястото, където бе останал Ункас, но нищо не се чуваше освен шумът на вятъра, чиито пориви предвещаваха буря. Най-после, отстъпвайки по-скоро на силното си нетърпение, отколкото направляван от своя опит, той реши да предизвика неприятеля, като престане да прикрива отряда си и продължи предпазливо нагоре по течението на потока.
Докато правеше наблюденията си, разузнавачът се намираше под прикритието на един храсталак, а другарите му все още лежаха в дъното на дола, където по-малкото поточе излизаше на открито. Но когато чуха тихия му, ала все пак разбираем сигнал, цялата група воини безшумно изпълзяха на брега като тъмни призраци и мълчаливо се наредиха около него. Като посочи направлението, в което желаеше да продължат, Ястребово око потегли, а воините се наредиха един след друг, с изключение на Хейуърд и Дейвид, и закрачиха внимателно в неговите стъпки, за да оставят следи само от един човек.
Но групата едва бе излязла на открито, когато в гърба им се чу залп от десетина пушки. Един делаварец подскочи високо във въздуха като ранен елен и се простря мъртъв на земята.
— Аха! Аз се страхувах от подобна дяволия! — възкликна разузнавачът на английски, след което с бързината на мисълта прибави на езика, който бе възприел като свой: — Залягайте, воини, и стреляйте!
При тези думи групата се разпръсна и преди да се бе съвзел от изненатата си, Хейуърд се видя останал сам с Дейвид. За щастие хуроните бяха вече отстъпили и огънят им не го застрашаваше. Но очевидно това положение нямаше да трае дълго, защото разузнавачът даде пример за ускорено отстъпление, като изпразваше пушката си и притичваше бързо от едно дърво до друго, докато неприятелят бавно се оттегляше.