После той се обърна с енергичен и решителен вид и заговори с висок глас на своите индианци, приказвайки на собствения им език. Те отговориха на думите му с крясък и при даден знак всички воини изскочиха иззад дърветата, които ги прикриваха. При вида на толкова много тъмни тела, които се показаха едновременно пред тях, хуроните дадоха залп, който, поради това че бе бързо изстрелян, не даде никакъв резултат. Без да си поемат дъх, делаварците се спуснаха с дълги скокове към гората като пантери, които се нахвърлят върху жертвата си. Ястребово око вървеше най-напред, като размахваше страшната си пушка и насърчаваше с примера си своите другари. Неколцина от по-старите и по-опитни хурони, които не се бяха измамили от хитростта, целяща да ги накара да стрелят веднага, сега дадоха няколко смъртоносни изстрела отблизо и оправдаха опасенията на разузнавача, като повалиха трима от най-предните му воини. Но ударът не беше достатъчен, за да отслаби устрема на нападението. Със присъщата си свирепост делаварците нахлуха във вражеското прикритие и яростта им помете всяка съпротива.
Ръкопашната битка трая само един миг, отбраняващите се бързо отстъпиха, докато стигнаха до другия край на гъстталака, където се залостиха с упоритостта, която често се наблюдава у подгонени зверове. В този критичен момент, докато успехът на сражението отново взе да става съмнителен, зад хуроните се чу гърмеж и един куршум прелетя със свистене откъм бобровите дупки, които се намираха на полянката зад гърба им, последван от свиреп и страшен боен вик.
— Ето гласа на сагамора! — извика Ястребово око, като отговори на провикването със собствения си гръмлив глас. — Сега сме ги притиснали и отпред, и в тил.
Въздействието върху хуроните бе мигновено. Обезсърчени от това нападение, изхождащо от посока, която не им даваше възможност да се прикрият, воините нададоха вик на разочарование и като се впуснаха вкупом, разпръснаха се по поляната, без да мислят за нещо друго освен за бягство. Мнозина падаха под куршумите и ударите на преследващите ги делаварци.
Няма да се спираме, за да описваме подробно срещата между разузнавача и Чингачгук, нито трогателните думи, разменени между Дънкън и Мънроу. Няколко кратки и набързо казани слова обясниха положението и на двете страни и тогава Ястребово око посочи сагамора на своите другари и отстъпи командуването на мохиканския вожд. Чннгачгук зае поста, за който неговото потекло и опитност му даваха изключително право, със сериозната тържественост, която винаги придава авторитет на заповедите на туземния вожд. Като следваше стъпките на разузнавача, той поведе групата назад през гъсталака; по пътя хората му сваляха скалповете на падналите хурони и скриваха телата на убитите делаварци; така стигнаха мястото, където разузнавачът реши, че могат да спрат.
Воините, много изморени от предшествуващата битка, сега заеха позиция на едно равно място, където имаше достатъчно дървета, за да ги прикрият. Пред тях теренът се спущаше доста стръмно и на разстояние от няколко мили пред погледа им се простираше тясна, тъмна и гориста долина. В тази именно гъста и тъмна гора Ункас продължаваше да се сражава с главното ядро на хуроните.
Мохиканът и другарите му се приближиха към края на склона и с опитно ухо се вслушаха в шума на битката. Няколко птици, пропъдени от скритите им гнезда, се виеха над долината, бухнала от зеленина. Тук-там над дърветата се издигаше по някой лек облак дим, който се разнасяше във въздуха, посочвайки местата, където битката е била яростна и позиционна.
— Сражението се придвижва нагоре по склона — забеляза Дънкън, като посочи дима на един нов залп. — Ние сме в самата среда на фронта н огънят ни не може да бъде полезен.
— Те ще се оттеглят към падинката, където прикритието е по-добро — възрази разузнавачът, — и ние ще останем точно на техния фланг. Върви, сагамор! Едва ще имаш време да нададеш бойния си вик и да поведеш напред младежите. Аз ще изкарам тази схватка с воини, които имат моя цвят на кожата. Ти ме познаваш, мохикане; нито един от онези хурони не ще прекоси възвишението в гърба ти, без да се чуе гласът на „Еленоубиеца“.
Индианският вожд се спря още един миг, за да разбере хода на сражението, което сега бързо се преместваше нагоре по склона — сигурен знак, че делаварците побеждават. Той не напусна мястото, докато не бе предупреден за близостта на свои и на врагове от куршумите на приятелите му, които започнаха да шибат между сухите листа по земята като зърна на градушка преди буря. Ястребово око и тримата му другари се отдръпнаха малко, за да се прикрият, и зачакаха изхода на борбата със спокойствие, спечелено от голямата им опитност при подобни обстоятелства.