Реката бе оградена с високи и зъбести канари, една от които бе надвиснала над мястото, където стоеше кануто. А тъй като по скалите растяха високи дървета, които надвисваха над пропастта, това създаваше впечатление, че потокът тече през тясна и тъмна долина. Всичко, което се намираше под причудливо разперените клони и назъбените върхове на дърветата, очертани тук-там върху звездния фон на небето, бе потънало в дълбок мрак. Зад пътниците извитият бряг препречваше погледа им с тъмна, неясно очертана гора; напред, на неголямо разстояние от тях, водата като че ли се издигаше чак до небесата, откъдето се сгромолясваше в пещери и оттам именно се носеха онези злокобни звуци, които изпълваха вечерния въздух. Изглеждаше, че това е наистина едно напълно уединено място, и сестрите, като гледаха романтичната красота на пейзажа, който все пак вдъхваше страх, бяха обладани от успокояващото чувство на сигурност. Но скоро водачите им се раздвижиха и това ги изтръгна от съзерцанието на дивата прелест, която нощта придаваше на местността, и събуди в тях остро чувство за грозяща ги опасност.
Конете бяха вързани за няколко разпръснати храста, които растяха в цепнатините на скалите, и така, застанали във водата, те бяха оставени да прекарат нощта. Разузнавачът настани Хейуърд и неговите отчаяни спътници в предния край на кануто, а сам зае другия. Той застана с такава твърдост и увереност, сякаш стоеше в лодка с много по-солидна направа. Индианците предпазливо отстъпиха назад, а разузнавачът опря пръта о скалата и със един тласък отпрати крехката лодка право в средата на буйния поток. В продължение на много минути борбата между леката черупчица, с която пътуваха, и бързото течение на реката беше сериозна и със съмнителен изход. Пътниците, на които бе забранено да мръднат дори с ръка, като се страхуваха даже да дишат, за да не изложат крехкия си плавателен съд на яростта на потока, само наблюдаваха искрящите води с трескаво напрежение. Много пъти, когато им се струваше, че бесният водовъртеж ги тласка към гибел, ловката ръка на кормчията им така извиваше кануто, че то преминаваше праговете. Най-после, след продължително, голямо и както се стори на девойките, отчаяно усилие, борбата завърши. Точно когато Алиса закри очи в ужас, мислейки, че ще бъдат завлечени от водовъртежа в подножието на водопада, кануто застана неподвижно край една плоска скала, наравно с водата.
— Къде се намираме? И какво ще правим сега? — запита Хейуърд, като схвана, че разузнавачът вече бе достигнал целта.
— Намираме се в подножието на Глен — отвърна разузнавачът високо, без да се страхува, че някой може да го чуе, тъй като грохотът на водопада заглушаваше всичко. — Това, което ни предстои сега, е да слезем внимателно на сушата, за да не се преобърне кануто и да не се търкулнете надолу по изминатия труден път по-бързо, отколкото стигнахме дотук. Не е лесно да караш кану през такава теснина, когато приливът е увеличил водите на потока, а още повече да опазиш пет души сухи при такъв хаос в тази лека дъсчена лодчица. Хайде, качете се на скалата, а аз ще докарам мохиканите и провизиите. По-добре е човек да спи без скалпа си, отколкото да гладува сред изобилие от храна. Пътниците с радост се подчиниха на тези нареждания. Когато кракът на последния от тях докосна скалата, кануто се завъртя настрана от мястото, където се намираше, високата фигура на разузнавача се плъзна за миг над водата и изчезна сред непроницаемия мрак, обвиващ коритото на реката. Останали без водача си, пътниците постояха няколко минути в безпомощно неведение, като се бояха да мръднат по назъбените канари, за да не би една погрешна стъпка да ги сгромоляса надолу в някоя от дълбоките бучащи пещери, в които водата се спущаше сякаш от всички страни. Но напрегнатото им очакване скоро се прекрати, защото благодарение на изкусните мохикани кануто отново се стрелна във водовъртежа и заплава край ниската скала и както им се стори, пристигна за по-кратко време, отколкото бе необходимо за водача само да стигне до червенокожите си приятели.
— Сега вече сме укрепени, настанени и запасени — извика бодро Хейуърд — и можем да презрем Монкалм и неговите съюзници. Е, мой бдителни стражи, забелязвате ли на сушата някои от тези, които наричате ирокези?
— Наричам ги ирокези, защото за мен всеки туземец, който говори на чужд език, е неприятел, дори и да дава вид, че служи на краля! Ако Уеб търси вярност и честност у индианците, нека доведе племената на делаварците, а да отпрати онези хищни и лъжливи мохоки и онеидци заедно с техните шест племена негодници там, където им е местото — между французите!