— Такива стари лисици като Чингачгук и мене никога не се крият в дупка само с един изход — каза със смях Ястребово око. — Лесно можете да видите колко удобно е това място. Скалата е от черен варовик, който, всеки знае, е мек; тя е удобна за възглавница, когато липсва шума и борови клонки. Едно време водопадът се е намирал на няколко ярда по-надолу и предполагам, че по това време е бил толкова хубав, колкото който и да е друг водопад по течението на Хъдзън. Но старостта е голям враг на красотата, което тези мили дами тепърва ще научат! Мястото се е променило твърде много! Тези скали са пълни с пукнатини и на някои места са по-меки, отколкото на други. Самата вода си е издълбала големи дупки, като се е отдръпнала стотина стъпки и е подронила и прокопала скалите на много места, докато най-после водопадът съвсем се е обезформил.
— В коя негова част се намираме сега? — запита Хейуърд.
— Там, където провидението най-напред го е поставило. Но, изглежда, той е бил твърде непокорен, за да остане на същото място. Скалите, които се намират от двете ни страни, са се оказали по-меки, така че водите са оставили средната част на речното корито празно и сухо, като преди това са издълбали тези две дупки тъкмо за да ни служат за скривалища.
— Значи сега се намираме на остров, така ли?
— Да. От двете ни страни има водопади, а нагоре и надолу от нас е реката. Ако беше денем, щеше да си струва труда да се изкачите на скалата и да видите какво превратно нещо е водата. Тя пада без всякакви правила: понякога подскача, понякога се спуща; тук бълбука, там се стрелка; на едно място е бяла като сняг, а на друго — зелена като трева; някъде се спуска в дълбоки ями и там боботи и тресе земята; другаде образува малки вълнички, пее си като поточе, прави водовъртежи и дълбае стария камък, сякаш не е по-твърд от утъпкана глина. Целият план на реката изглежда объркан: най-напред тече гладко, сякаш се кани да се спусне надолу, както е редно; след това пак се извива и се извръща срещу бреговете; а не липсват и места, където се връща назад, като че ли не желае да остави пущинака и да се влее в морето. Да, лейди37, тънкият като паяжина воал, който носите около шията си, е груб като рибарска мрежа в сравнение с някои местенца, които мога да ви покажа, дето реката прави какви ли не фигури. Сякаш след като бурно се е противопоставяла на всякакъв порядък, решила е да изпита силата си срещу всичко. И в края на краищата какво става? След като известно време като някой твърдоглавец реката е правила каквото си ще, ръката, която я е сътворила, изведнъж събира водите й и на петнадесет-двадесет метра по-надолу можете да я видите как тече спокойно към морето, сякаш това е било предопределението й от сътворението на земята!
От това простичко описание на водопада Глен38 слушателите добиха увереност в безопасността на скривалището и бяха твърде наклонни да гледат на дивите му прелести по-различно, отколкото гледаше Ястребово око. Но не им беше до съзерцаване на природните хубости. И понеже като приказваше, разузнавачът не намираше за нужно да спре готварските си занимания, освен за да посочи с една счупена вилица някое особено опасно място в непокорния поток, то сега вниманието им бе привлечено от нещо по-необходимо, макар и по-низше — яденето.
Вечерята, подпомогната твърде много от няколко деликатеса, които Хейуърд бе имал предвидливостта да вземе със себе си, когато слизаха от конете, подействува крайно освежително на изморените пътници. Ункас играеше ролята на прислужник на девойките и им правеше разни дребни услуги според силите си. Смесицата от достойнство и усърдие в лицето му забавляваше Хейуърд, който много добре знаеше колко чуждо е всичко това за индианските обичаи, които забраняват на воините да се унижават с какъвто и да било ръчен труд, особено пък труд в полза на техните жени. Но тъй като изискванията на гостоприемството се смятаха от тях за нещо свещено, това малко нарушение на мъжкото му достойнство не предизвика никакви гласни забележки. Ако някой беше по-свободен, за да наблюдава по-зорко, сигурно би му се сторило, че услугите на младия главатар не бяха напълно безпристрастни. Макар че доста учтиво поднасяше на Алиса кратунката със сладка вода и дъсчицата с грижливо нарязаните парчета месо, все пак, когато вършеше същото за сестра и, очите му се задържаха върху красивото й, изразително лице. Веднъж или дваж той бе принуден да заговори, за да привлече вниманието на тези, на които прислужваше. В тия случаи той си служеше с английски, несъвършен и неправилен, но достатъчно разбираем, като го правеше много нежен и музикален с дълбокия си, гърлен глас, и това караше девойките да го поглеждат с учудване и възхищение. Тези учтивости и разменените няколко изречения помогнаха да се завърже нещо като дружба между тях.
38
Водопадът Глеи се намира по течението на Хъдзън, на мястото, докъдето реката е плавателна за малки ладии. Описанието на този живописен и забележителен малък водопад, така както е дадено от разузнавача, е доста вярно, макар използуването на водопада за нуждите на цивилизацията да е развалило доста красотата му. Скалистият остров и двете пещери сега са познати на всеки пътник, тъй като този остров поддържа подпората на един мост точно над водопада. — Б.а.