Ако съединеше няколкото поделения под негово командуване, генералът можеше да събере приблизително двойно по-голям брой войници срещу решителния французин, който се бе осмелил да се отдалечи твърде много от мястото, където се намираха резервите му, и то с армия, малко по-многочислена от армията на противника.
Но под влияние на сполетелите ги несполуки офицерите, както и войниците, бяха склонни по-скоро да дочакат страшния неприятел в крепостта, отколкото по блестящия пример на французите от форта дьо Кен да възпрат настъплението му и му нанесат удар още докато напредва.
След като първата изненада от вестта постихна, из окопите край брега на Хъдзън, които образуваха верига от предни укрепления на самия форт, се разнесе мълва, че отбран отряд от хиляда и петстотин души ще трябва да тръгне призори за укреплението Уилиам Хенри, намиращо се на северния край на онази част на реката, която поради каменистия си характер се преминава пеша. Това, което отначало бе само мълва, скоро стана действителност, когато главнокомандуващият издаде заповед до няколкото избрани от него войскови части да се приготвят за бързо потегляне. Сега вече всички съмнения относно намеренията на Уеб се разпръснаха и в продължение на час-два наоколо се мяркаха загрижени лица и се чуваха забързани стъпки. Новаците във военното изкуство тичаха насам-натам и със своето буйно и донякъде нервно суетене забавяха приготовленията си, а по-опитните ветерани се стягаха решително, с явно презрение към всяко бързане. Сериозните им лица и загрижени очи издаваха, че те нямат кой знае колко голямо професионално влечение към неопитаната, но очаквана със страх война в горската пустош.
Най-после слънцето залезе в море от пурпур зад далечните западни хълмове и докато мракът стелеше булото си върху това усамотено кътче, шумът от приготовленията стихна и последната светлинка в дървената хижа на някой офицер загасна. Дърветата хвърляха върху насипите и клокочещото поточе сенки, които ставаха все по-огромни. Скоро целият лагер потъна в дълбока тишина, като тишината, която царуваше в обширната околна гора.
Съобразно със заповедта от предишната вечер тежкият сън на войниците бе прекъснат от биенето на барабаните, чиито удари отекваха във влажния утринен въздух из всяко кътче на гората точно когато ранното утро започна да изписва назъбените очертания на няколко високи борови дървета по развиделяващото се, безоблачно небе на изток. Изведнъж целият лагер се раздвижи — и последният войник се надигна от землянката си, за да види потеглянето на своите другари и вземе участие във вълнението и събитията на деня. Избраният отряд войници скоро се строи. Докато редовните и обучени кралски наемници застанаха надменно на десния фланг, скромните заселници по навик, придобит от дълъг опит, покорно заеха своите по-скромни места на левия фланг. Разузнавачите потеглиха. Силна охрана предшествуваше и следваше тежко клатушкащите се обозни коли. Преди сивото утро да бе озарено от слънчевите лъчи, главното ядро се строи в колона и напусна лагера с истинско войнишко държане, което задуши скрития страх на мнозина новаци. Докато бойците можеха да бъдат виждани от другарите им, които ги гледаха с възхищение, те запазиха гордия си вид и стегнатия си строй. Скоро звуците на музиката започнаха да се чуват все по-слабо в далечината и гората погълна живата маса, която бавно бе навлязла в нейните дебри.
Лекият ветрец бе престанал да донася към изпращачите шума от отдалечаващата се колона, последният закъснял войник, който догонваше редицата, вече се бе скрил от погледа им, а пред една необикновено голяма и удобна дървена хижа, дето крачеха часовоите — личната охрана на английския генерал Уеб — се виждаха признаци за друго заминаване. Там бяха събрани около половин дузина оседлани коне, два от които явно бяха отредени за жени, каквито обикновено не се срещат тъй навътре в пущинаците. Трети кон бе натоварен с багажа и оръжието на щабен офицер, а по простата екипировка и пътническите сандъци, с които бяха натоварени останалите коне, личеше, че са предназначени за слугите, които, изглежда, вече чакаха благоволението на господарите си. На почетно разстояние от това необикновено зрелище се бяха събрали няколко групи любопитни безделници. Някои от тях се възхищаваха от породата и фигурата на буйния военен кон, а други зяпаха приготовленията с тъпо учудване и просташко любопитство. Имаше обаче един човек, който със своя вид и държане представляваше ярко изключение от останалите зрители; той не беше нито безделник, нито пък изглеждаше много прост.