Отвъд стената океанското дъно тънеше в сумрак. Водеше се сражение — проблясъци, експлозии, искри от сблъсъците. Ако бях нормален човек, нямаше да виждам нищо, тъй като щеше да ми е твърде тъмно. Всъщност, ако бях нормален човек, налягането щеше да ме е смазало и щях да съм умрял от студ. Дори и моите чувствителни към топлинните вълни очи трудно различаваха какво точно се случваше.
В края на дворцовия комплекс избухна един храм с покрив от корали. Разлетяха се пламнали отломки. От мрака над нас се появи огромна сянка — сепия, по-голяма и от небостъргач. Беше заобиколена от облак искрящи прашинки — поне в първия момент ги взех за прашинки, а после осъзнах, че това бяха тритони, които се опитваха да спрат чудовището. Сепията се спусна над двореца и размаха пипала, помитайки първата редица бойци. В следващия миг от покрива на една от най-високите сгради проблесна син лъч. Стовари се върху сепията и чудовището се разтвори във водата като бульон на прах.
— Татко — Тайсън посочи натам, откъдето беше дошла синята светкавица.
— Той ли го направи? — Изведнъж се обнадеждих. Татко притежаваше невероятна мощ. Той беше богът на моретата. Можеше да се справи с атаката. И дори да ми позволи да участвам в отбраната. — Теб пуска ли те на предната линия? Като ти знам силата, сигурно им трошиш главите с един удар?
Тайсън сви устни и се досетих, че без да искам, го бях настъпил по мазола.
— Аз… поправям оръжия — измърмори той. — Да вървим при татко.
Знам, че ще прозвучи доста шантаво на хората с нормални родители, но аз бях виждал баща си не повече от четири-пет пъти и то за най-много по десетина минути. Гръцките богове не ходят по баскетболните мачове на децата си. Въпреки това бях убеден, че веднага ще позная Посейдон.
Грешах.
Плоският покрив на храма служеше за команден пункт. Мозайката на пода представляваше карта на двореца и океанското дъно край него. Цветните каменни плочи, които показваха различните армии и морски чудовища, постоянно се движеха насам-натам. Сградите, които се срутваха край нас, изчезваха и от картата.
Край мозайката с угрижен вид стояха няколко души, но нито един от тях не приличаше на баща ми. Аз търсех загорял от слънцето едър мъж с черна брада, с шорти и пъстра риза.
Но такъв нямаше. Имаше един тритон с две опашки, вместо една. Кожата му беше зелена и бронята му беше инкрустирана с перли. Косата му беше вързана на опашка. Стори ми се млад, макар че винаги ми е било трудно да позная точната възраст на странните създания. Те спокойно можеше да са на по две-три хиляди години. До него стоеше старец с буйна бяла брада и сива коса. Като че ли едва удържаше тежестта на бронята си. Очите му бяха зелени, с мрежа от ситни бръчици около тях, но сега не се усмихваше. Оглеждаше картата, подпрян на голям метален жезъл. Вдясно от него стърчеше красива жена със зелена броня, дълга черна коса и странни рогца като рачешки щипци. До нея имаше делфин — най-обикновен делфин, но той също се взираше напрегнато в мозайката.
— Делфин — рече старецът, — изпрати Палемон и отрядът му акули на западния фронт. Трябва да спрем левиатаните.
Делфинът отвърна с писукане, което обаче беше разбираемо за мен:
— Слушам, господарю.
Обърна се и отплува.
Погледнах смаяно Тайсън, после отново се обърнах към стареца.
Не беше възможно, но все пак…
— Тате?
Старецът вдигна глава. Лъчезарните очи ми бяха познати, но лицето… Все едно беше остарял поне с четирийсет години от последната ни среща.
— Здравей, Пърси.
— Какво… Какво е станало с теб?
Тайсън ме сръга и яростно заклати глава. За миг се уплаших, че главата му ще се скъса от врата и ще тупне на земята. Посейдон обаче като че ли не се засегна.
— Спокойно, Тайсън — рече той. — Пърси, извини ме за външния ми вид. Войната ми се отразява зле.
— Но нали си безсмъртен? — извиках. — Можеш да изглеждаш както си поискаш!
— Изглеждам така, както изглежда царството ми — отвърна той. — А в момента положението е твърде тежко. Пърси, да те представя на останалите. Боя се, че изпусна моя помощник Делфин, бог на делфините. Това е… ъъъ… съпругата ми Амфитрита. Скъпа…
Дамата със зелената броня ме изгледа студено, скръсти ръце и заяви:
— Простете, господарю. От мен имат нужда на бойното поле.