Посейдон се отдръпна и ми се усмихна мило. Чувствах се толкова добре, че чак се просълзих. До този момент май не си бях позволявал да си призная колко изплашен съм бил през последните няколко дни.
— Тате…
— Шшшт — прекъсна ме той. — Никой герой не е неподвластен на страха, Пърси. А сега ти си най-великият герой на всички времена. Дори и Херкулес…
— ПОСЕЙДОН! — избоботи гръмовен глас.
Зевс се беше настанил на трона си и се взираше гневно в баща ми. Останалите богове вече заемаха местата си. Дори и Хадес беше тук, беше се настанил в обикновен каменен стол до огнището. Нико седеше по турски в краката му.
— Посейдон — продължи Зевс, — толкова ли си вирнал носа си, че да не искаш да се присъединиш към нас, братко?
Помислих си, че баща ми ще избухне, но той ме погледна и ми намигна.
— За мен ще е чест, господарю Зевс.
Може би наистина стават чудеса, нали? Посейдон се отправи към рибарския си трон и съветът на боговете започна.
Докато Зевс държеше дълга реч за смелостта на боговете, дрън-дрън-дрън, Анабет се промъкна и седна до мен. Изглеждаше доста добре, предвид че преди малко беше припаднала.
— Изпуснах ли нещо? — прошепна тя.
— Като че ли никой не се кани да ни убие — отвърнах тихо. — Поне засега.
— Ще ни е за първи път днес.
Ухилих се, но Гроувър ме сръга в ребрата, тъй като Хера ни гледаше заплашително.
— И накрая — заяви Зевс, — бих искал да изразя благодарността ни — той се прокашля, все едно му беше трудно да изговори думите, — ъъъ, благодарността ни за помощта на Хадес.
Господарят на мъртвите кимна. Целият сияеше от самодоволство, но пък си го беше заслужил. Потупа сина си по рамото и Нико изглеждаше по-щастлив отвсякога.
— И, разбира се — продължи Зевс, като смутено се разшава на трона, — трябва да… ъъъ… трябва да благодарим на Посейдон.
— Извинявай, братко, не те чух — обади се Посейдон. — Какво каза?
— Трябва да благодарим на Посейдон — повтори през стиснати зъби Зевс. — Без него… щеше да е трудно…
— Трудно ли? — попита невинно Посейдон.
— Невъзможно — поправи се Зевс. — Щеше да е невъзможно да победим Тифон.
Боговете замърмориха одобрително и тупнаха с оръжията си по пода в знак на съгласие.
— И сега ни остава — продължи Зевс — единствено да благодарим на младите герои, които защитиха Олимп. Макар че по трона ми имаше няколко пукнатини…
Първо привика Талия, тъй като му беше дъщеря, и й обеща да й помогне да попълни отряда си от ловджийки.
Артемида се усмихна.
— Справи се чудесно, Талия. Гордея се с теб. Загиналите ловджийки няма да бъдат забравени. Сигурна съм, че ще намерят покой в Елисейските полета.
Тя погледна многозначително Хадес.
Той сви рамене.
— Вероятно.
Артемида не отмести погледа си от него.
— Добре — изръмжа Хадес. — Ще се погрижа да придвижат по-бързо документите им.
Талия сияеше от гордост.
— Благодаря, господарке.
Поклони се на боговете, дори на Хадес, и докуцука с патериците си до трона на Артемида.
— Тайсън, сине на Посейдон — изрече Зевс.
Тайсън притеснено излезе напред.
— Ето това е младеж, който не оставя нищо в чинията си — изсумтя одобрително Зевс. — Тайсън, заради проявената смелост във войната като водач на циклопите те назначавам за пълководец в олимпийската армия. Отсега нататък ще си начело на братята си, когато боговете воюват. И ще получиш ново… ъъъ… какво оръжие би искал? Меч? Топор?
— Сопа! — отвърна Тайсън и посочи счупената си пика.
— Добре — рече Зевс. — Ще ти дадем нова… ъъъ… сопа. Най-хубавата сопа, която може да се намери.
— Ура! — извика Тайсън, останалите циклопи се присъединиха към вика му и когато се върна при тях, дълго го тупаха по гърба.
— Гроувър Андъруд от народа на сатирите! — извика Дионис.
Гроувър смутено пристъпи напред.
— Престани да си дъвчеш ризата! — скара му се Дионис. — Честна дума, няма да те изям. За проявената смелост и саможертвата, дрън-дрън-дрън, и тъй като поради нещастното стечение на обстоятелствата се отвори едно място, боговете сметнаха за удачно да те назначат в Съвета на чифтокопитните старейшини.
Гроувър се олюля и падна като отсечено дърво.
— О, прекрасно — въздъхна Дионис, а две ниади се втурнаха към припадналия Гроувър. — Е, когато се свести, кажете му, че вече не е прогонен в изгнаничество и че всички сатири, ниади и други горски духове отсега нататък ще се отнасят към него като към господар на дивата природа, с всички произтичащи от това права, привилегии и нужната почит, и така нататък, и така нататък. А сега, моля ви, изнесете го оттук, преди да се е съвзел и да е започнал да блее.