И тя отплува.
Смутих се. Но не можех да я виня. Не ми беше хрумвало, че баща ми си има безсмъртна съпруга. Забежките му с простосмъртните, включително и с майка ми, едва ли бяха по вкуса на Амфитрита.
Посейдон се прокашля.
— Е, да… А това е синът ми Тритон. Ъъъ… другият ми син.
— Син и престолонаследник — поправи го зеленият. Двете му риби опашки се размърдаха напред-назад. Усмихна ми се, но в погледа му нямаше и капчица дружелюбност. — Здравей, Персей Джаксън. Най-сетне си дошъл да помогнеш?
Нима ме упрекваше, че не съм пристигнал по-рано? Или ме смяташе за безотговорен лентяй? Ако човек може да се изчервява под водата, то аз сигурно пламнах като домат.
— Какво се иска от мен? — попитах.
Тритон се усмихна, все едно бях смешно кученце, джафнало по негова команда. Обърна се към Посейдон.
— Отивам на предната линия, татко. Аз няма да те подведа.
Кимна любезно на Тайсън. Защо не проявяваше подобно уважение и към мен? След това се изстреля във водата.
Посейдон въздъхна. Вдигна жезъла и той се превърна в обичайното му оръжие — голям тризъбец. Върховете му искряха в синьо и водата около него кипеше от излъчваната енергия.
— Извинявай — рече ми той.
Огромен морски дракон се появи над нас и се спусна към покрива. Беше яркооранжев, с грамадни зъби и такава паст, че спокойно можеше да глътне на една хапка пететажно училище.
Без дори да го поглежда, баща ми насочи тризъбеца си към чудовището и го обля със синя светлина. Бум! Звярът избухна и се разпадна на милион златни рибки, които ужасено се разбягаха на всички страни.
— Семейството ми е доста напрегнато — продължи Посейдон, все едно нищо не се беше случило. — Войната с Океан се развива зле.
Посочи към другия край на мозайката. С дръжката на тризъбеца почука по изображението на един мъж с рибя опашка, който изглеждаше по-едър от останалите и имаше рога като бик. Той беше на колесница, теглена от раци, и вместо меч, размахваше жива змия.
— Океан… — измърморих аз, напъвайки се да си спомня. — Титанът на моретата?
Посейдон кимна.
— В първата война между титаните и боговете, той не взе страна. Но сега Кронос го е убедил да се включи в битката. Това… не е добър знак. Океан не би се съгласил, освен ако не е убеден, че е на страната на печелившите.
— Изглежда глупаво — рекох, опитвайки се да симулирам бодрост. — Кой би тръгнал да се бие със змия?
— Татко ще я върже на възел отраз — заяви убедено Тайсън.
Посейдон се усмихна, но изглеждаше ужасно уморен.
— Благодаря ви за доверието. Войната продължава вече почти цяла година. Силите ми са на изчерпване. А той продължава да хвърля срещу мен отпочинали и свежи бойци, толкова древни морски чудовища, че почти съм ги забравил.
В далечината отекна взрив. На около половин миля от нас планина от корали се разпадна под тежестта на две гигантски създания. Смътно виждах очертанията им. Едното беше рак. Другото беше огромен хуманоид като циклоп, но от него стърчаха стотици ръце. В първия миг си помислих, че е нарамил десетина гигантски октопода. След това си дадох сметка, че това бяха собствените му ръце — сто замахващи и удрящи ръце.
— Бриарей! — възкликнах.
Радвах се, че го виждах, макар че като че ли животът му висеше на косъм. Той беше последният от сторъките, братовчеди на циклопите. Миналото лято го бяхме спасили от затвора на Кронос и той дойде да помогне на Посейдон, но оттогава не се бяхме чували.
— Добър боец — отбеляза Посейдон. — Де да имахме цяла армия от такива като него.
Бриарей изрева гневно и сграбчи рака, който размахваше и щракаше с щипци. Хвърли го от планината от корали и чудовището изчезна в мрака. Бриарей заплува след него, стоте му ръце се въртяха като витла на моторница.
— Пърси, може и да нямаме много време — рече татко. — Разкажи ми за мисията ти. Видя ли Кронос?
Разказах му всичко, като накрая гласът ми затрепери, когато обяснявах за Бекендорф. Сведох поглед към двора под нас и видях стотици ранени тритони проснати върху носилки. Отстрани се издигаха редици могили от корали, които явно бяха набързо направени гробници. Осъзнах, че Бекендорф не беше първата жертва. Той беше един от стотици, може би дори хилядите загинали. Чувствах се ужасно ядосан и безпомощен.
Посейдон поглади брадата си.
— Пърси, Бекендорф е избрал геройска смърт. Не си виновен за това. Армията на Кронос е разпръсната. Голям брой от враговете ни са унищожени.