— Всички са съгласни — обяви Хермес.
Всички богове вдигнаха ръце.
— Благодаря — рекох.
Обърнах се, но преди да направя и крачка, Посейдон извика:
— За почест!
Циклопите се подредиха в шпалир от троновете до вратата, като образуваха проход, през който да мина. Застанаха мирно с вдигнати за почест оръжия.
— Слава, Персей Джаксън — извика Тайсън, — герои на Олимп… и мой брат!
Двайсет и първа глава
Блекджак е отвлечен
С Анабет си бяхме тръгнали да си ходим, когато зърнах Хермес в една закътана градина край двореца. Гледаше съобщение по Изида в дъгата на един шадраван.
Спрях се и казах на Анабет:
— Изчакай ме пред асансьора.
— Сигурен ли си? — Огледа ме изпитателно и кимна. — Да, сигурен си.
Хермес като че ли не забеляза приближаването ми. Образите в дъгата се сменяха толкова бързо, че едва схващах какво показваха. Сменяха се телевизионни новини от всички краища на страната — снимки от разрушенията на Тифон, опустошението, останало след битките в Манхатън, пресконференция на президента, кмета на Ню Йорк, бронетранспортьори по Шесто авеню.
— Невероятно — измърмори Хермес и се обърна към мен. — Изминаха цели три хиляди години, а още не мога да разбера напълно силата на мъглата… и на човешката глупост.
— Ъъъ… Трябва ли да благодаря за последната забележка?
— А, нямам предвид теб. Макар че може да се отнася и за теб, след като отклони предложението за безсмъртие.
— Това беше правилният избор.
Той ме огледа изпитателно, след това отново се обърна към изображенията в дъгата.
— Виж. Вече са убедени, че Тифон е бил ужасна буря. Де да беше така. Нямат представа защо статуите от Долен Манхатън са изчезнали от местата си и са на парчета. Постоянно въртят запис как Сюзан Антъни удушава Фредерик Дъглас. Но сигурно ще намерят някакво логично обяснение и за това.
— Градът много ли е пострадал?
Хермес сви рамене.
— Отървал се е изненадващо леко. Простосмъртните са в паника, разбира се. Но това е Ню Йорк. Не съм виждал по-устойчива сбирщина от хора. След няколко седмици всичко ще си тръгне както преди. И аз ще им помогна, разбира се.
— Вие?
— Аз съм вестоносецът на боговете. Моята работа е да следя простосмъртните и ако е необходимо, да им помагам да намерят обяснение за случилото се. Ще ги успокоя. Повярвай ми, ще решат, че е било страшно земетресение, или пък слънчево изригване. Ще повярват на всичко, освен на истината.
Звучеше огорчен. Джордж и Марта се увиваха около кадуцея мълчаливо, което подсказваше, че господарят им наистина е много ядосан. Не биваше да се обаждам, но не се сдържах и казах:
— Дължа ви извинение.
Хермес настръхна.
— За какво?
— Мислех, че сте лош баща — признах. — Смятах, че сте изоставили Люк, защото сте знаели съдбата му и не сте направили нищо, за да я предотвратите.
— Наистина знаех съдбата му — призна тъжно той.
— Но сте знаели всичко, не само че ще мине на страната на титаните. Знаели сте как ще постъпи накрая. Че ще направи правилния избор. Но не е трябвало да му го казвате, нали?
Хермес се взираше във фонтана.
— Никой не може да си играе със съдбата, Пърси, дори и боговете. Ако го бях предупредил какво му предстои или пък се бях опитал да повлияя на решенията му, щеше да стане по-зле. Да си мълча, да стоя далеч от него… Ужасно трудно ми беше.
— Трябвало е да го оставите сам да намери пътя си и да изиграе ролята си в спасяването на Олимп.
Богът въздъхна.
— Не трябваше да се сърдя на Анабет. Когато Люк отиде при нея в Сан Франциско… Знаех, че тя ще има важно влияние върху съдбата му. Бях го видял. Смятах, че Анабет може да направи това, което на мен не ми е по силите, и да го спаси. И когато отказа да тръгне с него, едва сдържах гнева си. Не биваше да се поддавам на емоциите. После страшно се ядосах на себе си.
— Анабет наистина го спаси — рекох. — Люк умря като герой. Жертва се, за да убие Кронос.
— Благодаря ти за тези думи, Пърси. Но Кронос не е мъртъв. Никой не може да убие титан.
— Но…
— Не знам — изръмжа Хермес. — Никой не знае. Разпаднал се е на прах. Разнесъл го е вятърът. Ако имаме късмет, Кронос се е пръснал на толкова малки частички, че никога повече няма да успее да събере съзнанието си, още по-малко да се появи в плът и кръв. Но ще е грешка, ако го обявим за мъртъв.