Предводителите на хижите се бяха събрали край масата за пинг-понг. Нямам представа защо, но залата за игри се беше превърнала в нещо като щаб, в който провеждахме военните си съвети. Когато обаче влязохме, приличаше по-скоро на говорилня, в която всички се надвикваха.
Клариса все още беше в пълно бойно снаряжение. Електрическото й копие беше прикрепено на гърба й. (Всъщност това беше второто й електрическо копие, тъй като аз бях счупил първото. Тя го наричаше „Душевадец“. Зад гърба й всички му викаха „Дупедавец“.) Носеше шлема си — оформен като глава на див шопар — под мишница, а от колана й висеше нож.
Тя се караше с Майкъл Ю, новия предводител на хижата на Аполон, което беше доста смешно, тъй като Клариса стърчеше една глава над него. Майкъл беше избран начело на хижата си миналото лято, след като Лий Флетчър загина в битка. Майкъл беше висок около метър и прибавяше още половин метър отгоре с постоянно вирене на носа. Приличаше ми на невестулка, с остро носле и сбърчена муцуна — може би защото постоянно се мръщеше или защото по навик от прицелването с лъка, винаги ходеше с присвити очи.
— Плячката е наша! — извика той, беше се изправил на пръсти, за да погледне Клариса в очите. — Ако не ти харесва, целуни… лъка ми!
Останалите едва се сдържаха да не се разсмеят — братята Стол, Полукс от хижата на Дионис, Кейти Гарднър от хижата на Деметра. Дори Джейк Мейсън, набързо определеният представител на хижата на Хефест, се усмихна. Единствено Силена Берегард не обръщаше внимание на караницата. Седеше до Клариса и се взираше отнесено в масата за пинг-понг. Очите й бяха зачервени и подпухнали. Чашата горещ шоколад стоеше недокосната пред нея. Струваше ми се нечестно, че се налагаше да бъде тук. Не можех да повярвам, че Клариса и Майкъл си крещят пред нея, припират се за някакъв си глупав трофей, след като тя току-що е загубила Бекендорф.
— Престанете! — обадих се. — Какво ви става?
Клариса се обърна към мен и изръмжа:
— Кажи на Майкъл да не бъде такъв тъп егоист!
— Ха, кой го казва! — не й остана длъжен Майкъл.
— Тук съм само за да подкрепя Силена! — заяви Клариса. — Иначе щях да си стоя в хижата.
— За какво спорите? — попитах аз.
Полукс се прокашля.
— Клариса отказва да ни говори, докато нейният… ъъъ… въпрос не бъде разрешен. Мълчи вече трети ден.
— Беше прекрасно — обади се Травис Стол замечтано.
— И какъв е нейният въпрос? — попитах.
Клариса се обърна към Хирон.
— Ти отговаряш, нали? Ще получим ли това, което искаме, или не?
Хирон пристъпи от копито на копито.
— Скъпа, вече обясних, че Майкъл е прав. Претенциите на хижата на Аполон са основателни. Освен това, имаме по-важни…
— Чудесно! — прекъсна го Клариса. — Всичко друго е важно, но не и хижата на Арес! Искате само да идваме да се бием, когато имате нужда от нас, без да се оплакваме!
— Това би било прекрасно — измърмори Конър Стол.
Клариса сграбчи ножа си.
— Може би трябва да попитам господин Д…
— Както знаеш — прекъсна я Хирон, като леко повиши тон, — директорът Дионис е зает с войната. Не бива да го занимаваме с глупости.
— Разбирам — отвърна ледено тя. — А представителите на другите хижи? Никой ли няма да ме подкрепи?
Вече никой не се усмихваше. Не смееха да я погледнат в очите.
— Добре. — Клариса се обърна към Силена. — Съжалявам. Не исках да се стига дотук, след като току-що остана без… Както и да е, извинявам се. На теб. На никой друг.
Силена като че ли изобщо не я слушаше.
Клариса хвърли меча си на масата за пинг-понг.
— Оправяйте се без Арес. Докато не удовлетворите исканията ни, никой от моята хижа няма да си помръдне пръста да ви помогне. Приятно умиране.
Всички онемяха от изненада. Клариса излетя от залата.
Накрая Майкъл Ю се обади:
— Прав ти път.
— Не е така — обади се Кейти Гарднър. — Това е ужасно! Не бива да го допускаме!
— Тя не говори сериозно — рече Травис. — Нали?
Хирон въздъхна.
— Гордостта й е наранена. Ще й мине — рече той, но не звучеше убеден.
Канех се да попитам за какво, по дяволите, се е разбесняла Клариса, но погледнах Анабет и тя безмълвно рече: „После ще ти обясня“.
— А сега — продължи Хирон, — моля ви за малко внимание. Пърси е донесъл нещо, което трябва да чуете. Пърси, великото пророчество.