— Партенона — спомних си аз.
Тя се усмихна.
— Да.
— Е, някой друг път. Ще имаш още много лета, нали?
Веднага щом го изрекох, си дадох сметка колко тъпо прозвуча. Бях на прага на „сетния си миг“. След по-малко от седмица можеше да падне Олимп. Ако епохата на боговете наистина залезеше, светът, който познавахме, щеше да потъне в хаос. Полубоговете щяха да бъдат преследвани и изтребени. Нямаше да имаме повече лета.
Анабет заби поглед в листа си.
— Три точки — измърмори тя, — заради нехайството на предводителя на хижата. Хайде, да вървим. Трябва да довършим твоите доклади и да отидем при Хирон.
По пътя към Голямата къща прегледахме последния доклад, който беше написан на листо от клен от един сатир в Канада. Той още повече помрачи настроението ми.
— Скъпи Гроувър — зачетох на глас. — Гората край Торонто е нападната от гигантски язовец. Опитах се да последвам съвета ти и да призова мощта на Пан. Никакъв резултат. Много дървета на дриади са унищожени. Оттеглям се в Отава. Моля, дай съвет. Къде си? — Глисън Хедж, защитник.
Анабет се намръщи.
— Знаеш ли къде е Гроувър? Нали имате телепатична връзка?
След смъртта на бог Пан миналото лято, с най-добрия ми приятел като че ли поехме по различни пътища. Съветът на чифтокопитните старейшини го смяташе за прогонен в изгнание, но той продължаваше да обикаля по Източното крайбрежие, за да разпространи вестта за Пан и да убеди природните духове сами да защитават своите малки късчета от дивата природа. Беше си идвал в лагера само няколко пъти, за да се види с приятелката си Хвойничка.
Последно бях чул, че е в Сентрал парк и организира тамошните дриади, но от два месеца никой не го беше виждал. Опитвахме се да се свържем с него чрез Ирида, но без успех. Надявах се, че ще разбера, ако му се случи нещо лошо, тъй като имахме телепатична връзка. Веднъж той ми беше казал, че ако загине, може и аз да умра заради връзката ни. Нямах представа дали това беше така.
Чудех се дали все още е в Манхатън. След това се замислих за съня си и рисунките на Рейчъл — надвисналите над града тъмни облаци, събраната пред „Импайър Стейт Билдинг“ войска.
— Анабет — спрях я край стълба с окачената топка на игрището. Знаех, че нагазвам в опасни води, но нямах представа на кого друг мога да имам вяра. Освен това, винаги бях разчитал на Анабет за съвет. — Слушай, снощи сънувах… ъъъ… Рейчъл…
Разказах й всичко, дори и за странния портрет на Люк като малък.
След като свърших, тя дълго мълча. След това така нагъна листа, в който записваше точките от проверката на хижите, че го скъса.
— И какво искаш да ти кажа?
— Не знам. Ти си най-добрият стратег, който познавам. Ако беше на мястото на Кронос и планираше войната, какво щеше да направиш?
— Бих използвала Тифон за отвличане на вниманието. След това бих атакувала директно Олимп, докато боговете са на Запад.
— Точно както е на рисунката на Рейчъл.
— Пърси — изсъска Анабет, — Рейчъл е обикновена простосмъртна!
— Ами ако сънищата й са истина? Онези титани говореха, че Олимп ще бъде унищожен до дни. Казаха, че са подготвили други предизвикателства. А портрета на Люк като малък…
— Просто трябва да сме нащрек.
— Как? — попитах. — Виж на какво е заприличал лагерът! Дори не можем да спрем да се караме. А на всичкото отгоре, се предполага да ме съсече прокълнатият меч!
Тя хвърли листа на земята.
— Знаех си, че не бива да ти показваме пророчеството! — възкликна тя ядосано. — То само те плаши. А когато те е страх, хукваш да бягаш.
Зяпнах я смаяно.
— Аз? Да бягам?
Анабет се наклони към мен.
— Да, ти! Ти си страхливец, Пърси Джаксън!
Носовете ни бяха опрени един в друг. Очите й бяха зачервени. Изведнъж ми просветна, че може би ме наричаше страхливец не заради пророчеството.
— Щом не ти харесват нашите шансове — изръмжа тя, — по-добре да беше заминал с Рейчъл на ваканция.
— Анабет…
— И щом не ти харесва при нас.
— Не е честно!
Тя ме заобиколи и хукна към ягодовите поля.
Ще ми се да кажа, че оттам насетне денят ми тръгна по-добре. Нищо подобно, естествено.
Следобеда се събрахме край лагерния огън, за да се сбогуваме с Бекендорф и да изгорим погребалния му саван. Хижите на Арес и на Аполон дори обявиха временно примирие, за да присъстват.