Пламтеше приятен огън, ограден от камъни. Момиче на осем-девет години седеше с кръстосани крака до гигантската хрътка и я галеше по главата.
Непознатата беше с кестенява коса и проста кафява рокля. Беше си вързала шал на главата и приличаше на дете на заселници в пустошта — като онези в „Малка къща в прерията“. Разръчка огъня с пръчка и той ярко заискри.
— Здравейте — рече момичето.
Първата ми мисъл беше: чудовище. Ако си полубог и попаднеш на малко сладко момиченце в гората, най-добре веднага да извадиш меча и да атакуваш. Освен това, срещата с госпожа Кастелан ме беше поразтърсила и още ми държеше влага.
Нико обаче се поклони и рече:
— Радвам се да ви видя отново, господарке.
Непознатата насочи червените си като огъня очи към мен и аз реших да последвам примера му.
— Седни, Пърси Джаксън — подкани ме тя. — Гладни ли сте?
След мухлясалите сандвичи с фъстъчено масло и прегорелите курабийки нямах апетит, но момичето вдигна ръка и край огъня се появи покривка, а върху нея се подредиха чинии с печено месо, картофи, задушени в масло моркови, пресен хляб и какви ли не други вкуснотии. Стомахът ми закъркори. За съжаление рядко имах възможността да се насладя на домашно приготвени ястия. Момичето отново вдигна ръка и отстрани изникнаха два дълги по метър кучешки бисквити за госпожа О’Лиъри, която доволно ги загриза.
Настаних се до Нико. Напълнихме си чиниите, но преди да започнем да се храним, се сетих нещо.
Хвърлих малко от храната в пламъците, както правехме в лагера, и казах:
— За боговете.
Момичето се усмихна.
— Благодаря. Едва ли знаеш, но като пазителка на огъня, получавам част от всяко приношение.
— Сега вече ви познах — рекох. — При първото ми идване в лагера седяхте край огъня на моравата пред хижите.
— Тогава не се спря да поговорим — припомни си тъжно тя. — Уви, малцина го правят. Нико обаче дойде да поприказваме. За първи път от много години. Всички се суетят насам-натам. Нямат време да посещават близките си.
— Вие сте Хестия — казах. — Богиня на домашното огнище.
Тя кимна.
Приличаше на не повече от осем-деветгодишна. Не я попитах защо е избрала този вид. Боговете можеха да изглеждат както си поискат.
— Господарке — обади се Нико, — защо не сте с другите богове, които се сражават с Тифон?
— Не съм много по сраженията. — Червените й очи заблестяха. Осъзнах, че те не просто отразяваха пламъците, а като че ли в тях гореше друг огън. Само че не бяха като на Арес, нейните излъчваха спокойствие и топлина. — Освен това, някой трябва да поддържа огъня у дома, докато останалите богове ги няма.
— Значи сега вие охранявате Олимп? — попитах.
— „Охранявам“ е силно казано. Но ако се нуждаете от топлина, уют и домашно приготвена храна, винаги сте добре дошли. Хайде, хапнете.
За нула време ометох чинията. Нико също не изостана.
— Страхотно беше — рекох. — Благодаря, Хестия.
Тя кимна.
— Доволни ли сте от посещението при Мей Кастелан?
За миг бях забравил възрастната жена с бляскавите очи и налудничавата усмивка, както и за нейния странен пристъп, когато все едно я беше обладал зъл дух.
— А всъщност какво точно й има? — попитах.
— Била е родена с дарба — отвърна Хестия. — Да вижда през мъглата.
— Също като майка ми — кимнах, като си мислех „И също като Рейчъл“. — Но това с блясъка в очите…
— Някои понасят по-леко проклятието — рече тъжно богинята. — Мей Кастелан беше много талантлива. Привлече вниманието на Хермес. Роди им се красиво момченце. За малко тя беше щастлива. Но не знаеше кога да спре.
Спомних си какво ни беше казала госпожа Кастелан: „Предложиха ми важна работа. Не се получи.“ Зачудих се каква ли беше тази работа, че след нея да останеш в такова състояние.
— Първо беше съвсем спокойна, а след това изведнъж закрещя нещо за съдбата на сина си. Сякаш знаеше, че той ще се превърне в Кронос. Какво се е случило, че да полудее така?
Лицето на богинята помръкна.
— Не ми се разказва нейната история. Мей Кастелан видя твърде много. Ако искате да разберете врага си Люк, трябва да разберете неговото семейство.
Замислих се за тъжните изрезки с образа на Хермес, залепени край мивката на Мей Кастелан. Чудех се дали госпожа Кастелан е била толкова луда и когато Люк е бил малък. Пристъпите и пламтящите в зелено очи можеха да изкарат акъла на всяко деветгодишно момче. Ако Хермес не се е появявал, ако Люк е бил сам с майка си през цялото време…