— Нищо чудно, че Люк е избягал — рекох. — Да, не е хубаво, че е напуснал майка си, но все пак е бил малък. Хермес не е трябвало да ги изоставя.
Хестия почеса госпожа О’Лиъри зад ушите. Хрътката от Подземното царство доволно размаха опашка и без да иска, повали едно дръвче.
— Лесно е да съдиш другите — предупреди ме богинята. — Готов ли си да последваш Люк? Да възжелаеш неговата мощ?
Нико остави чинията си.
— Нямаме друг избор, господарке. Това е единственият начин.
— Дали? — Хестия протегна ръка и огънят лумна. Издигнаха се пламъци на десет метра височина. Топлината ме удари в лицето. След това огънят отново утихна. — Истинската мощ невинаги е видима. — Обърна се към мен. — Понякога най-трудно е да овладееш желанието си и да отстъпиш. Съгласен ли си с мен?
— Аха — кимнах. Бях готов на всичко, за да не я предизвикам да се заиграе отново с огъня.
Богинята се усмихна.
— Ти си добър герой, Пърси Джаксън. Не си твърде горделив. Това ми харесва. Но има още много да учиш. Когато Дионис стана бог, аз му отстъпих своя трон, за да не избухне война между боговете.
— И това е нарушило равновесието — припомних си изведнъж. — Вече са били седем мъже и пет жени.
Хестия сви рамене.
— Това беше най-добрият вариант, не съвършеният. Сега се грижа за огъня. Бавно изпадам в забвение. Вече никой няма да напише ода за делата на Хестия. Повечето полубогове дори не се спират да поговорят с мен. Но това няма значение. Аз пазя мира. Стремя се към нещо, само когато е необходимо. Ти можеш ли да го правиш?
— Не знам за какво говорите.
Тя ме огледа преценяващо.
— Може и да е така. Все още. Но скоро ще разбереш. Ще продължиш ли нататък?
— Затова ли сте тук — да ме предупредите да не го правя?
Хестия поклати глава.
— Тук съм, защото когато всички усилия се провалят, когато другите богове заминат за бойното поле, оставам само аз. Домът. Огнището. Аз съм последният олимпиец. Трябва да си спомниш за мен, когато дойде време за последния ти избор.
Изобщо не ми хареса това „последният ти избор“.
Погледнах Нико, след това пак се обърнах към топлите очи на богинята.
— Трябва да продължа, господарке. Трябва да спра Люк, тоест Кронос.
Хестия кимна.
— Добре. Няма с какво повече да ти помогна, освен с това, което вече ти казах. Но тъй като ти направи приношение и за мен, мога да те върна край твоето огнище. Ще се видим отново, Пърси, на Олимп.
Тонът й беше прокобен, явно следващата ни среща щеше да е много по-напрегната.
Богинята махна с ръка и всичко избледня.
Изведнъж се озовах у дома. С Нико седяхме на дивана в апартамента на мама в Манхатън. Това беше добрата новина. Лошата беше, че останалата част от всекидневната беше изцяло заета от госпожа О’Лиъри.
Чух приглушен писък от спалнята. След това се разнесе гласът на Пол.
— Откъде се появи тази космата стена на мястото на вратата?
— Пърси? — извика мама. — Ти ли си? Добре ли си?
— Тук съм! — извиках.
— Баф! — Госпожа О’Лиъри се опита да се завърти към мама и събори снимките от стените. Беше виждала майка ми само веднъж, но страшно я обичаше.
След няколко минути успяхме някак си да подредим нещата. Потрошихме повечето мебели във всекидневната и вероятно вбесихме съседите, но в крайна сметка успяхме да измъкнем родителите ми от спалнята и да се настаним в кухнята около масата. Госпожа О’Лиъри остана във всекидневната, като се излегна така, че главата й да е на прага към кухнята, за да ни вижда. Мама й даде един огромен пакет с месо и то изчезна за секунда в гърлото й. Пол ни сипа лимонада, а аз разказах за пътуването до Кънектикът.
— Значи е вярно. — Пол се взираше в мен, все едно ме виждаше за първи път. Беше с бял халат, покрит с косми от хрътката от Подземното царство, прошарената му коса стърчеше. — Всичките тези приказки за чудовища, че си полубог… наистина е вярно.
Кимнах. Миналата есен бях обяснил на Пол за мен. Мама ме беше подкрепила. Но явно до този момент той не ни беше вярвал.
— Съжалявам за госпожа О’Лиъри — рекох. — Жалко, че ви потроши всекидневната.
Пол се засмя щастливо.
— Шегуваш ли се? Това е страхотно! Когато видях следите от копита по капака на тойотата, си помислих, че може и да е истина. Но сега!