— Храна! Палачинки!
Той се ококори. В главата ми нахлу вихър от объркани мисли, сякаш Гроувър изведнъж се опитваше да навакса изгубеното време. Образът се разпадна. Олюлях се и едва не паднах.
— Какво стана? — попита Нико.
— Свързах се. Той… идва насам.
След около минута дървото край нас потрепери. Гроувър падна през клоните и се стовари на главата си.
— Гроувър! — извиках.
— Баф! — Госпожа О’Лиъри вдигна глава, вероятно се чудеше дали няма да си играем на „хвани сатира“.
— Мееее — изблея Гроувър.
— Добре ли си?
— Да, да, нищо ми няма. — Той потърка глава. Рогата му бяха толкова пораснали, че стърчаха над къдравата му коса. — Бях в другия край на парка. Дриадите решиха да ме предават от дърво на дърво, за да стигна по-бързо дотук. Явно на тях височината не им говори нищо.
Той се усмихна и се изправи на крака — по-точно, на копита. От миналото лято беше спрял да се облича като човек. Вече не носеше шапки и маратонки. Дори не слагаше и джинси, тъй като от кръста надолу тялото му беше покрито с козина. На тениската му имаше илюстрация от книгата „Където са дивите неща“, зацапана с пръст и петна от мъзга. Сега беше висок колкото мен и брадичката му беше по-плътна, като на голям мъж (или козел?).
— Радвам се да те видя, човеко — рекох. — Помниш ли Нико?
Гроувър кимна на Нико и ме прегърна. Миришеше на прясно окосена трева.
— Пърси! — изблея той. — Колко ми липсваше! И лагерът ми липсваше! В пустошта не се намира лесно истинска енчилада!
— Тревожех се за теб — рекох. — Къде се загуби цели два месеца?
— Цели два месеца ли? — Усмивката му изчезна. — Цели два месеца?! За какво говориш?
— Изчезна безследно. Хвойничка се притесни. Опитахме се да се свържем с теб по Ирида, но…
— Почакай малко! — Погледна звездите, сякаш се опитваше да сметне местоположението си. — Кой месец сме сега?
— Август.
Той пребледня като платно.
— Невъзможно! Юни е! Само си полегнах да подремна и… — Сграбчи ме за ръката. — Спомних си! Заради него е! Пърси, трябва да го спрем!
— Хей, хей! — извиках. — По-кротко. Какво е станало? Хайде, разказвай!
Гроувър си пое дълбоко дъх.
— Ами… вървях си през гората край езерото Харлем. Усетих как земята потрепери, все едно наблизо минаваше някой много могъщ.
— Можеш да усещаш такива неща? — попита Нико.
Сатирът кимна.
— След смъртта на Пан усещам, когато нещо не е наред в природата. Зрението и слухът ми са станали страшно остри. Както и да е, последвах миризмата му. Видях един мъж с дълго черно палто. Направи ми впечатление, че не хвърляше сянка. Беше посред бял ден, грееше слънце, а нямаше сянка. И оня някак си трепкаше, като вървеше.
— Като мираж? — попита Нико.
— Да — кимна Гроувър. — И откъдето минеше, хората…
— Хората са заспивали — обади се Нико. — Лягали са и заспивали непробудно.
— Точно така! След като отминеше, те ставаха и продължаваха по пътя си, все едно нищо не се е случило.
Зяпнах Нико.
— Познаваш ли го този с черното палто?
— За съжаление май се сещам кой е — отвърна той. — И какво стана, Гроувър?
— Поех след него. Той оглеждаше сградите край парка и сякаш преценяваше нещо. Една жена, излязла да потича, щом стигна до него, се просна на алеята и заспа. Мъжът с черното палто докосна с длан челото й, сякаш й мереше температурата. След това отмина. Вече бях сигурен, че е чудовище или нещо още по-лошо. Последвах го сред дърветата и стигнахме до един голям бряст. Мислех да повикам дриадите да ми помогнат да го хванем, но той се обърна и…
Гроувър преглътна.
— Пърси, лицето му… Постоянно се променяше. Само като го погледнеш, и веднага ти се доспива. Попитах го какво прави тук и той отвърна: „Оглеждам. Човек трябва да опознае терена, преди началото на битката.“ Аз избълвах някаква глупост от типа на: „Тази гора е под моята закрила. Никакви битки няма да се водят тук!“ и той се разсмя. След това заяви: „Имаш късмет, че си пазя силите за голямото представление, сатир. Затова ще ти пратя само една лека дрямка. Приятни сънища.“ И след това нищо повече не помня.
Нико издиша шумно.
— Гроувър, това е бил Морфей, богът на сънищата. Имаш късмет, че изобщо си се събудил.
— Два месеца! — простена Гроувър. — Спал съм цели два месеца!