— И затова сте ни пратили в хотел „Лотос“?
Той сви рамене.
— Там нямаше да остареете. Не разбирахте, че времето минава. Чаках подходящия момент, за да ви извадя.
— А какво е станало с майка ни? Защо не си я спомням?
— Не е важно! — отсече Хадес.
— Какво? Как така да не е важно? А другите ви деца? Защо само нас сте ни пратили в „Лотос“? И кой беше този адвокат, който ни изведе?
Хадес стисна зъби.
— Крайно време е да се научиш да говориш по-малко и да слушаш повече. Адвокатът…
Той щракна с пръсти и кацналата на облегалката на трона му фурия Алекто се превърна в мъж на средна възраст в раиран костюм и с куфарче в ръката. Тя — или той — изглеждаше много смешно, клекнала над рамото на Хадес.
— Ти си била! — ахна Нико.
Фурията се ухили.
— Много съм добра в ролята на адвокати и учители.
Нико трепереше.
— И защо ни освободи от казиното?
— Много добре знаеш отговора — обади се Хадес. — Този идиот, синът на Посейдон, не бива да се окаже детето от пророчеството.
Грабнах един рубин от най-близкото цвете и го метнах по него. Скъпоценният камък отскочи от робата му.
— Би трябвало да помагаш на останалите олимпийци! — извиках аз. — Другите богове се бият с Тифон, а ти си седиш тук…
— И чакам — прекъсна ме Хадес. — Да, точно така. Олимпийците кога са ми помагали на мен, а? Кога за последен път някое от децата ми се е прославило като герой? Защо да се бия заради тях? По-добре да си стоя тук и да пазя силите си.
— А когато Кронос се обърне срещу теб?
— Нека се опита. Ще бъде изтощен. А синът ми. Нико… — той го погледна презрително. — Е, да, засега не може да се мери с него. По-добре Бианка да беше жива. Но след още четири години обучение… Със сигурност ще издържим толкова. Нико ще навърши шестнайсет и както се казва в пророчеството, ще вземе решението, което ще спаси света. А аз ще стана първи сред боговете.
— Ти си луд! — заявих. — Кронос ще те смаже веднага щом приключи с разгрома на Олимп.
Хадес разпери ръце.
— Е, ще ти дам възможност да видиш какво ще стане. Защото ще дочакаш края на войната в моята тъмница.
— Не! — извика Нико. — Татко, съвсем друго се бяхме разбрали! А и още не сте ми разказали всичко!
— Казах ти всичко, което ти трябва да знаеш — отвърна той. — Що се отнася до нашето споразумение, аз говорих с Джаксън. И нищо не му направих. Ти получи своята информация. Ако искаш нещо повече, трябваше да ме накараш да се закълна в реката Стикс. А сега си върви в стаята!
Махна с ръка и Нико изчезна.
— Това момче не се храни добре — измърмори Деметра. — Толкова е кльощаво. Трябва да му давате повече овесени ядки.
Персефона въздъхна.
— Мамо, престани вече с тези овесени ядки. Господарю Хадес, сигурен ли сте, че няма да пуснете този герой да си върви? Толкова е смел!
— Не мога, скъпа. Пощадих живота му. Това му стига.
Бях сигурен, че тя ще се застъпи за мен. Смелата, красива Персефона щеше да ме спаси.
Тя обаче равнодушно сви рамене.
— Добре. Какво има за закуска? Умирам от глад.
— Овесени ядки — обяви Деметра.
— Мамо!
Двете жени изчезнаха във вихър от цветя и жито.
— Не се терзай излишно, Пърси Джаксън — продължи Хадес. — Духовете ме държат в течение с плановете на Кронос. Уверявам те, че е невъзможно да го спреш. До довечера от любимия ти Олимп няма да е останал камък върху камък. Капанът е заложен.
— Какъв капан? — попитах. — Щом знаеш за него, направи нещо! Или поне ме пусни да предупредя другите богове.
Хадес се усмихна.
— Борбен дух си, не го отричам. Приятно прекарване в тъмницата. Ще те видим как я караш след петдесет-шейсет години.
Осма глава
Най-гадното плуване в живота ми